Едва ли има европейска столица, която да е в такава близост с планина и достъпът до нея да е толкова бърз. Витоша се намира на броени минути от улиците и булевардите. В която и част на София да живее, всеки я вижда по няколко пъти на ден. Тя е неразривно свързана с града и му придава един своеобразен чар.
Витоша добива още по-голямо значение, когато населението на София значително нараства. Всичко това предопределя факта, че тя става люлка на българския туризъм. През един августовски ден на 1895 г. Алеко Константинов заедно с 300 софиянци потеглят от Драгалевския манастир и по непознати пътеки за първи път изкачват витошкия първенец Черни връх.
Преди това чрез вестниците Алеко отправя следния призив: „Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя на 27 август на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за съставянето на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички навършили 20-годишна възраст”.
Оттук насетне Витоша престава да бъде само един красив декор на столицата. В следващите години предразсъдъците и страховете от нея постепенно изчезват. За софиянци става традиция да излизат всеки празничен ден в планината. През 1934 г. тя е обявена за парк с площ от над 120 кв. км, свързан органически с многоликия живот на София. Две години по-късно излиза първата в България Наредба-закон за защита на природата и се издава специален Правилник за стопанисване и ползване на Витоша.
Планината става особено удобна и още по-привлекателна, след като по нея започват да изникват хижи. Първенството се държи от „Алеко”, може би най-известната хижа у нас. Тя е построена през 1922-1924 г. в местността Дервишка бачия под Резньовете на 1735 метра надморска височина. Наречена е на името на основоположника на организирания туризъм в България.
През следващите години е разширена, условията за пребиваване значително са подобрени, а броят на посетителите непрекъснато расте. Масивната триетажна постройка може да приюти до 200 души. Хижата разполага с легла, дюшеци, спално бельо, бюфет и голяма зала за хранене. В кухнята се приготвят вкусни ястия. Сградата е снабдена с модерен водопровод, електрическо осветление, санитарни възли, умивалня и телефон, т.е. с всички удобства, каквито липсват в много градски домове. „Алеко” е основен изходен пункт за изкачване на Черни връх (2290 метра надморска височина) през Стената.
В края на 60-те години на ХХ в. край хижата е построен големият и красив хотелски комплекс „Щастливеца”. Той се превръща в любимо място за отдих на софиянци и гости на столицата. През 90-те години по неясни причини е затворен и изоставен, а през 2009 г. вече е напълно разрушен и се превръща в купчина бетон.
Друга голяма хижа е „Кумата”. Тя носи името на Крум Новаков (Кумата), един от създателите на младежкото туристическо движение в България. Пристрастен турист, той намира смъртта си като студент в Алпите (1921). Хижата е разположена на около 50 минути пешеходен път от Златните мостове на 1750 метра надморска височина. Денивелацията е 375 метра. Началото на нейното изграждане се поставя още през 1921 г. Финансовите средства се набират предимно от дарения на планинари, а младежите отдават много дни безплатен труд. След като се преодоляват трудности от различен характер, „Кумата” е тържествено осветена през 1927 г. Сградата е на два етажа, с хубави изгледи и удобства. В нея могат да се подслонят до 100 души.
Популярна сред поклонниците на Витоша е и хижата „Момина скала”. Тя се намира в местността Стамболова ливада на 1500 метра надморска височина, а близо до нея преминава Боянската река. Открита е за посещения през 1938 г., с капацитет от 40 места. Хижата примамва гостите с голямата поляна пред нея, която е идеално място за пикник и почивка. Днес там има и волейболно игрище, което е допълнителен бонус за запалените привърженици на тази игра.
Една от най-старите хижи на Витоша е „Фонфон”. Името й възниква от родолюбива шега, разпространена сред софийските шопи. Те с достойнство заявяват: „Западната аристокрация се хвали с титлата „Фон”, а ние с по-старата история сме два пъти „Фон” – „Фонфон”. Строежът на хижата започва през 1926 г. Изграждат я млади софийски туристи от камък и хоросан. Както и на „Алеко”, и тук част от строителните материали са доставени в раници на гръб. Разполага със 175 легла за спане. „Фонфон” изгаря през 1968 г., а на нейно място е изградена малка сграда.
Още няколко от по-полярните витошки хижи са построени изключително със средства, набрани от членове на софийски туристически дружества или с волни пожертвования. „Тинтява” е открита през 1935 г., на 1616 метра надморска височина с леглова база от 80 места. „Еделвайс (1934) се намира под връх Селимица. Може да приюти до 100 души. „Планинец” е изградена в местността Сврачар, на 1385 метра надморска височина. Тя е сравнително малка и в нея могат да се настанят ограничен брой туристи. „Селимица” (1930) е на 1305 метра надморска височина в местността Леновицата. Сградата е двуетажна, с възможности да приюти до 150 любители на планината. Обзаведена е с алпинеум и рибарник.
През следващите десетилетия се появяват хижите „Родина”, „Камен дел”, „Бор”, „Боерица”, „Септември”, „Средец” и др. Построени са и доста ведомствени почивни станции. В края на 50-те години отваря врати хотел-ресторант „Копитото”, който е към „Балкантурист”. Хотелът разполага със 72 легла, а в ресторанта могат да се хранят 200 души. Общата рекапитулация показва, че в края на 60-те години на миналото столетие на Витоша функционират 72 хижи, почивни домове, хотели и общежития.
През първите десетилетия на ХХ в. планинарите се движат по Витоша по импровизирани маршрути. С времето методично се оформят панорамни туристически алеи и пътеки, които свързват отделните хижи. Те са благоустроени, прецизно маркирани и обозначени с указателни табели. Дължината им надхвърля 300 км. Построени са и две автомобилни артерии: Бояна – Златни мостове и Драгалевци – „Алеко”. По тях се откриват редовни автобусни линии.
Друг е въпросът в какво състояние са хижите днес. Навсякъде цари разруха. По-голяма част от сградите са затворени и не се посещават от туристи. В други условията за отдих са твърде нехигиенични и планинарите избягват да преспиват там. Съответните държавни, общински и обществени организации и институции не полагат необходимите усилия и не отделят почти никакви финансови средства за възстановяване на стария привлекателен потенциал на витошките хижи.
Д-р Александър МИРКОВ, РИМ-София
На снимките:
1. Хижа "Септември"
2. Хижа "Фонфон", 1938 г.
3. Хижа "Кумата" в строеж, 1926 г.
4. Хижа Момина скала, 1938 г.
5. Хижа "Алеко"
