Св. Николай (17 май) и Св. Георги Най-нови (26 май) Софийски са сред най – почитаните местни светци мъченици за православната християнска вяра. Има сведения, за битуването на легенди и предания сред местното население за чудодейните проявления на светците и техните мощи, както и примери за всенародната им почит през вековете до нашето съвремие.
В началото на ХХ в. двамата светци са изобразени в цял ръст - един до друг, в стенопис от софийския храм „Св. Николай Софийски”. В композиция около прозорец на южната стена в селищния храм „Св. Георги” в Бистрица впечатлява изображението им в шопски носии, създадено най- вероятно във втората половина на миналия век. И ако образът на Св. Николай Софийски е на едно лице, мъченик за православната вяра, възможно е изображението на Св. Георги Най – нови Софийски да е събирателен образ в представите на местното население, а традиционната почит да се свързва с осъществяване на литийно шествие и общоселищен събор за Гергьовден.
По традиция Гергьовденския събор е устройван на оброчището „Св. Георгевски камък”(оброчище на Св. Георги Най- нови), намиращо се в „Кафене махлеси”, в близост с дн. пл. „Славейков”. Твърде дълго е съществувал там, не като празник на оброчището, а като селищен събор, макар и по- малък от Великденския. Този облик се подържа особено силно след преместването му в м. „Буката”, пред дн. Александровска болница, в края на първото десетилетие на ХХ в. След около две десетилетия Гергьовденския събор отново се премества - „в полето над София, около Владайската река” , а оттам в м. Лагера, където се осъществява след Великденския.
Ежегодно е почитан и гробът на Св. Николай в м. Търница в Ючбунар. Известно е,че тази почит е вековна, а в навечерието на Освобождението се превръща в своеобразен празник на всички българи. На 17 май, според един съвременник, „цялото Софийско и Граховско поле от памтивека се събират на събор”.
През 1880 г. столичани отиват в Ючбунар, начело с „духовенството в литания”, с „учениците от Юнкерското училище, та и с княза”. Към средата на 80-те години на ХІХ в., обаче, празничността започва да отслабва. На ючбунарската ливада продължават да се събират „само селяни и новоустановили се преселници, които извивали хора, след като попът свършел с водосвета и ръсенето от лечебния извор”. Към края на първото десетилетие на ХХ в., в м. „Търница” вече се събирали само богомолци, дошли за молебена в новоизградения храм „Св. Николай Софийски”.
В храма се пази икона и сандъче с мощите на софийския светец, които се изнасят за литийно шествие на 16 май вечерта, а на 17 май през целия ден са обект на почит от вярващите. В 70-те години на ХХ в. на лобното място на светеца в старата местност „Търница ”, днес на ул. „Цар Симеон”№ 125, е издигнат параклис, който се посещава от вярващи всеки делничен ден в ранния следобяд.
През 2015 г. софийското духовество организира литийно шествие от новия параклис „Св. Георги Най-нови Софийски” в двора на Александровска болница, през храм „Св. Георги – Победоносец” на бул. „Патриарх Евтимий”, където се пази кръста от оброчището в м. Буката, до старата църква „Св. Георги - Ротондата”, където се пазят в ковчеже мощи на светеца и се почита от богомолците новосъграден негов гроб.
Кателина Павлова, РИМ-София
На снимката:
Св. Николай и Св. Георги Софийски в храм "Св. Николай Софийски"
