В своя корпус на традиционните обичаи „Народна вяра и религиозни обичаи”, основоположникът на българската етнография Димитър Маринов е поместил сведение за интересен, но непрактикуван след края на ХІХ в. обичай в Софийско. Посочил е и селата, в които той е имал разпространение - разположени като дъга около София.
Според описанието на Димитър Маринов в деня на Св. Троица или Петдесетница (50 дни след Великден) в селата Долни и Горни Лозен, Герман, Кокаляне, Драгалевци, Горна баня, Курило, Подгумер, Сеславци, Кремиковци, Желява и др. в района на които има манастир, момите и невестите отиват в манастирския храм.Оттам изнасят икони и обикалят селищния синор като пеят песни, докато съселяните им се съберат на синурното оброчище. Там при синурния кръст, след като пристигнат момите и невестите с иконите, се прикадява курбан и всички ядат заедно.
На св. Троица обичаят се спазвал за да бъде запазен синура от огън и градушка, а след като бил изоставен, свещеникът продължавал да посещава оброчището и да „свети масло” за цялото село.
Друг стар обичай, който се е запазил до по- късно, чак до втората половина на ХХ в. в Софийско, е впечатлявал сериозно редица местни краеведи.Те са документирали родови и селищни трапези, след големи религиозни служби в полето, под вековни дървета - едно или група (китка) от такива дървета. В повечето случаи това били брястове, които се почитали на определени християнски празници. Под тях бил оброчния кръст или в близост - малък параклис.
На старото Орханийско шосе (дн. бул. „Ботевградско шосе”) имало вековен бряст, до него малък параклис. На ниските клони на бряста пътниците и местните жители окачвали червени конци, а в параклиса палели свещи и оставяли дребни монети.
До 1967 г. големи служби били устройвани на този бряст, а също така на Гусевите брястове (китки брястове в нивите при пътя между Подуяне и Враждебна) и в храмовия двор във Враждебна. Твърде богата била службата на най – големия род във Враждебна – Гусевия. Устройвали я на Св. Троица, при брястовете, навътре в родовите ниви.
Подготовката започвала винаги в събота, като при обход на 3-4 мъже от рода по цялото село се събирали продукти (фасул, червен пипер, брашно, олио) за „светого”. Освен това „гусевите къщи” събирали пари и „шиници” жито. След продажбата на житото купували вино, ракия и заплащали стойността на три овце за курбан. Събирали пари и за свещениците, които на този ден трябвало да са най- малко двама.
Курбанът правели в три казана, в които предварително слагали да се вари фасул. В „заблажените” от месото казани, чорбата се запържвала със събраното олио и на повърхността й се оформял дебел слой мазнина. В неделя на Петдесетница следобяд към брястовете се отправяли жени и деца с погачи и котлета. При брястовете жените слагали погачите в два реда една срещу друга и чакали свещениците да благословят хляба.
Под брястовете се събирали стари и млади, мъже и жени, много деца и цигани. Традицията изисквала всички присъстващи да бъдат нагостени, да си хапнат, пийнат, а децата да отнесат и вкъщи.
След като е готова чорбата, свещениците извършвали кратка служба, благославяли хляба и си отделяли по един крайшник („порезаница”) за тях. Тази „порезаница” е по- голямата, а по- малката оставала за черквата, т. е. за брястовете или другояче казано за присъстващите. След свещениците вървели трима мъже, като двама носели казана с чорбата, а третият сипвал в панички на присъстващите, на готвачите, на помошниците, на гостите и на тези, които носят котлета за вкъщи. Най-накрая сипвал и на децата, които са дошли само с котлета.
Група мъже разнасяли и сипвали от котли вино, а с крондили - ракия. Минавали и между жените, за да ги почерпят. Всички присъстващи трябвало да ядат и да пият заедно, а от курбана много си носели и у дома. По този начин службите обхващали голяма част от жителите на Враждебна и били чакани с нетърпние от цялото село.
Кателина Павлова, РИМ-София
На снимката: Голяма родова служба в Софийско, втората половина на 30-те години на ХХ в.
