Днес животът в столицата е твърде различен от някога, преди сто и повече години, от края на ХIХ и началото на миналия век до 30-те-40-те години. Колоритни фигури със интересни и полезни за времето си дейности са напълно изчезнали и забравени. Ето някои от тях.
Глашатаят е важна общинска фигура. Вестници не всеки чете, радио и телевизия няма, а за социални медии на никого и през ум не може да мине. Въпреки това новините не търпят отлагане. Градската управа разгласява на гражданите важни вести и събития със специално назначения глашатай. С барабан през рамо, засукал мустак, той спира на кръстовището на по-големите улици и привлича вниманието като бие барабана. След това вади лист и чете новината на събраното множество, което слуша с внимание. После втъква в пояса си палките и продължава към другото кръстовище, следван от рояк деца, запленени от достолепната му фигура.
„Подвижният кебапчия” предлага своята стока в района на пл.” Св. Никола”, място изчезнало от днешното лице на столицата. Нямаме запазена фотография на тази някогашна софийска атракция, но може да си я представим: С широк кожен ремък, прехвърлен през рамото, се поддържа кутия, удобно извита по тялото с форма на полумесец. В нея има малък мангал /уред на дървени въглища/ с малка скара, разположен в средата на пояса, точно пред корема му. От едната страна са поставени сурови кебапчета, а от другата има подправки – сол и лют пипер. Над кутията е нареден хляб, нарязан на филийки. В дясната ръка има маши, с които обръща кебапчетата. Тези маши са и част от рекламата. С тях майсторът щрака в ритъм, като това „изкуство” достига до виртуозност. Цели да привлече вниманието на клиентите. Те само трябва да го повикат и срещу 5 стотинки за бройка и хляб за 2 стотинки получават вкусна и топла бърза храна. Звучи доста по-примамливо от хот дог, нали?
Салепчията е друга изчезнала и забравена фигура . Салеп продават предимно албанци. Разнасят го в специални високи съдове с дълъг чучур, понесени на гръб. На пояса има закачена закръглена поставка с гнезда за чашите, а в ръката гюмче с вода за изплакване на използваните. Рекламната фраза е: „Врие жежок! Пари гуша, вади кашлица. Саалеп, саалеп”. Топла, сладка и с аромат на канела или розова вода, напитката се прави с брашно от стрити грудки на орхидея и наистина има успокояващ кашлицата ефект. Днес в арабските магазини може да се купи разтворим вариант на някогашния салеп.Бозаджии продават своята продукция по улиците и пазарите на София. Бозата се разнася в специални дървени гюмове, наречени „пота” за боза с широк чучур, за да се сипва лесно гъстата резлива напитка. Най-харесвана и до сега е радомирската боза. Тя е любима на различните поколения, но е изключено да ви я предложат направо на улицата. Бозаджията е поредният забравен софийски персонаж.
Изчезнали са почти всички амбулантни търговци: млекари, сиренари, продавачи на дърва за огрев, все селяни от околните села с колоритните си носии и с неизменния кожух и калпак. От лицето на София липсват още зарзаватчиите с техните двуколки, натоварени от рано сутрин със зеленчуци. Никой не си спомня сапунджията, който с каручка пълна със сапунена каша за миене дъските на пода, я предлага на премерена на лопати. Колко от нас знаят за кюмюрджиите – продавачи на дървени въглища за мангалите, или циганите - калайджии на медни съдове. Къде са вестникарчетата, които продават по улиците, в кафенета, бирарии и ресторанти последните издания на пресата. Няма ги и продавачите на чудодейни мехлеми и билки, нито на галантерийни стоки, от които най–търсeни са дантеладжиите. Само уличните павилиони или сергии за сладолед и печени кестени, бегло напомнят за амбулантната търговия от едно време.
Безвъзвратно загубени за града са и ваксаджиите – лъскачи на обувки, и гладачите на фесове пред Баня баши джамия, файтонджиите – едновремешните „таксита”, хоповете – изпълнителите на поръчки като занасяне на букет или пакет на адрес. Бръснарите в малките им бръснарници с гръмки фирми като „Наполеон”, освен да се грижат за външния вид на господата, са и нещо като медицински лица – вадят зъби и предлагат пиявици за сваляне на високото кръвно налягане . Не можем да си представим по улиците днес да тръгне продавачът на карантия с викове: ”Шкембе за мачкииии!” Няма го и облеченият в шаечна бозава униформа училищен разсилен, който бие звънеца, остри моливите и калемите на учениците и се грижи за още куп неща. Важната фигура на кварталния фурнаджия също е потънала в забрава. Латернаджиите и певецът с хармониум на балади, мечкарят и човекът с шарманката, който предлага „късметчета”, изтеглени от морско свинче не събират тълпи от деца и всякакви зяпачи около себе си ...
Марияна Маринова, РИМ-София
На снимките:
1. Млекар
2. Салепчия
3. Рисунка "Подвижен кебапчия", автор Александър Божинов
