За водоснабдяването на София са съществували винаги изключително благоприятни условия и твърте стари традиции. До прокарването на рилския водопровод в първата половина на 30-те години на ХХ в., главен водоизточник за селището е Витоша.
Витошките води са хванати и докарани в града чрез един главен водопровод, чийто каптаж е бил над Бояна. За това свидетелства порутеното каптажно съоръжение с наименование „Римска глава”.
През София протичат три реки – Владайска, Крива и Перловска, които извират от северните склонове на Витоша. Градът е разположен над твърде плитки подпочвени води, които образуват и множество подземни реки. В центъра на града е топлият минерален извор, около който в продължение на хилядолетия се развива селището и неговото централно ядро. Траките са използвали открито бликащите води на извора и именно тези води са определили мястото на селището на сердите.
Цялостно водоснабдяване на античния град е уредено през римската епоха. Тогава водоснабдителната система е градена едновременно с градската улична мрежа и преди крепосната стена, т. е. във втората половина на ІІ в. Водопроводите са минавали от двете страни на улиците, под паважа, а отклонения от тях са отвеждали водата в сградите. Използвани са основно глинени тръби и само в някои случаи – оловни.
За съществуването на обществени чешми свидетелства изображение върху монета, сечена в Сердика, на чешма с чучури като лъвски глави. Използването на кладенци в римското селище е доказано от каменен стубел с твърде голям диаметър, разкрит при строежа на сградата на Министерството на електрификацията. Римският каптаж на минералния извор, изграден във втората половина на ІІ в. е запазен и използван до 50-те години на ХХ в.
Няма съмнение, че водопроводната мрежа в Сердика е претърпяла многобройни поправки през вековното си съществуване. След присъединяването на града към българската държава, най- вероятно водоснабдителните съоръжения са били съхранени и впоследствие поддържани и използвани. По време на Първата и Втората българска държава, в Средец водоснабдяването е било добре уредено в укрепен град, който е издържал на продължителни обсади. За използването на топлия минерален извор припомня описанието на София и нравите на софиянци в известния доклад на Лала Шахин до султана.
До завладяването на града от османските турци селището има продължителни и трайни традиции във водоснабдяването. В първите десетилетия на османското господство над София старото положение се запазва. Промените в облика на града настъпват след разрушаването на крепостните стени и началото на голямото мюсюлманско култово и обществено строителство през ХV – ХVІ в. Тогава са разрушени старите римски улици и водопроводи. Боянският римски каптаж, обаче, е запазен и използван след подмяна на водопроводните тръби. Също така съхранен е и римският капаж на минералния извор.
След огромното строителство, обаче, на джамии, кервансараи, ханове, маази, конаци било трудно да бъде запазена старата водоснабдителна мрежа. Налага се изграждане на нови водопроводи, чешми и кладенци в седалището на османските бейлербейове. За този вид дейности грижи полагала основно държавата. По стар мюсюлмански обичай на различни места в града водоснабдяването също така е резултат от благочестива и благотворителна дейност на богати и видни граждани мюсюлмани и османлии.
Една част от новите глинени водопроводи са изградени и защитени в хоросанови гнезда, с тухлено покритие. Други, без защита, са положени в лека насипка от ситни камъни. Използвани са и дървени водороводи, а за отклоняване на водата по криволичещите улици - глинени делви и колена. Само за няколко богати къщи се отклонявали тръби за водоснабдяване. Частните домове използвали основно кладенците. При обществените и култовите сгради в повечето случаи имало големи и богато украсени чешми.
За населението източник на питейна вода са обществените чешми. От този вид чешми имало на различни места в града. Някои от тях дали наименование на махали: Коручешме, Башчешме, Нова чешма, Мала чешма. Прочута била чешмата при Язанджийската джамия – Язанджийската чешма в Язанджийската махала. Водата на тази чешма се определяла като „най- сладка”. За многото градски чешми свидетелстват разкритите при строителни дейности каменни корита и мраморни орнаментирани плочи.
В София имало богато архитектурно-декоративно оформени чешми и шадравани. Мраморна чешма имало при тържището на златарите, водоскоци на Кафавския пазар, в махалите Куручешме и Кафенебаши. Водоскоците в двора на Черната джамия се запазили до Освобождението. Съхранен е спомен за улично наименование – Шадраван сокаги.
За водоснабдяване са използвани и подпочвените води, чрез прокопаване на кладенци. Кладенци е имало почти във всеки двор. Имало е и обществени кладенци. Един такъв кладенец е открит при Ротондата „Св. Георги”. Водата му се възприемала като „света” и „лековита”. Кладенец с „чудотворна” вода е имало и в дяконикона на храм „Св. Петка Старата”.
Водата от кладенците е използвана основно за битови нужди. Голяма част от тези кладенци са използвани и след Освобождението, други – изоставени, затлачени и използвани като боклукчийски ями. В южната част на София било опасно да се ходи „поради множеството отворени бунари между тревата и храсталака на някогашните дворове”.
Въпреки че София не страдала от липса на вода в града е имало водохранилища. Обичаят да се поддържат в летните месеци със студена вода софиянци е запазен и след Освобождението. Минералната вода от банските чешми била разнасяна по домовете и с предпочитание използвана за пие през зимата. Всяка махала имала свой водоносач. Свободно изтичащата минерална вода била използвана в табакханата. Няма сведения за събиране и използване на дъждовна вода.
Кателина Павлова, РИМ-София
