Регионалният исторически музей в София е 31-ят, предпоследен по реда на утвърждаване, в мрежата от 32 регионални музея в страната. Създаден е в периода от ноември 2015 до юни 2016 г., чрез преобразуване на Общинския културен институт (ОКИ) “Музей за история на София”, на основата на два документа. Първият от тях е Постановление на МС №299/ 5. 11. 2015 г., а вторият – Правилник на Столичния общински съвет (СОС) за устройството и дейността на РИМ–София, приет с Решение на СОС №363 по Протокол от 16. 06. 2016 г. Според двата преобразователни документа новият регионален музей е общ по вид и разпростира дейността си върху Столична община и шест общини в Софийска област – община Ботевград, Правец, Етрополе, Ихтиман, Самоков и Копривщица.
В чл. 4 от министерското постановление РИМ–София е определен като приемник на имуществото, архива, правата и задълженията на общинския културен институт “Музей за история на София”. Фактически той наследява историята, пет архива (административен, научен, документален, фотографски и технически), сградния фонд, филиалите и постоянната експозиция на предходната институция.
Най-старият наличен документ, който свидетелства за учредяването на музейната институция на град София е Разпоредба №2307/ 22. 10. 1928 г. на тогавашния кмет ген. Владимир Вазов. Тогава институцията съвместява в едно функциите на музей, галерия, библиотека и архив. Първият уредник е Коста Вълев, който поставя началото на музейния фонд. Той е издирил, събрал и инвентирал първите музейни, библиотечни, архивни и художествени единици. Търсил е помещения за хранилище и сграда за експозиция, разговарял е с бележити български учени за подкрепа на самостоятелното съществуване на бъдещия общински музей още в самото начало – края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в.
Първата експозиция на музея е от края на 1941 г. в сграда на пл. “Бански”№3, отредена от СО за ползване от трите градски културни институции – музей, библиотека и галерия. При бомбандировките от 1944 г. сградата е разрушена, а част от експонатите – разпилени.
В началото на 50-те години на ХХ в. музеят се отделя и поема самостоятелен път на развитие под наименованията Музей за история и изграждане на София (МИИС) и Музей за история на София (МИС). Близо 15 години е част от Общински предприятие ”Стара София” като СИМ (Софийски исторически музей). За две години, от 2013 до 2015 г., е Общинския културен институт ”Музей за история на София”.
Днес РИМ–София е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител към бюджета на СО с Разпореждане №325/28.06.2012 г. на СОС. По наследство, от втората половина и края на ХХ в., Музеят управлява части, етажи и крила от три големи сгради, общинска собственост, в центъра на столицата (на ул. “Екзарх Йосиф”№27, на ул. “Сердика”№1, на пл. “Бански”№1). Там са разположени административните офиси, фондохранилищата, реставраторските ателиета и основната част от експозиционните площи.
От края на 90-те години на ХХ в. музеят управлява сградата на Централната минерална баня и площада пред нея. В 2013 г. е завършен ремонтът и е префункционирано южното крило и централната част на банската сградата в бъдещ музей на София. Обособени са експозиционните площи на първия и втория етаж, пренесена е Дирекцията и част от административните офиси, устроени са голяма част от фондохранилищата и реставрационните ателиета.
През последните пет години дейността на ръководството и служителите на РИМ – София е многопосочна и резултатна. Колегията е ориентирана в правилното поддържане, както и осъвременяване и освежаване на наследената постоянна експозиция, в разработване на експозиционни и конферентните пространства в някои от седемте музейни филиала (Гробница на княз Александър І Батенберг, Експозиция за национално помирение, Подземно археологическо ниво на базилика “Св. София”, Къща-музей “Ненко Балкански”, Експозиционно пространство с Триъгълна кула на Сердика, Археологически парк “Западна порта”, АККК “Сердика”), в редовното осъществяване на образователни проекти, в дигитализация на движимите и недвижими културни ценности, в поддържане на сайта и фейсбук страницата.
Наследената от ОКИ “МИС” постоянна експозиция е уредена в осем зали чрез разработването на осем теми от археологията, историята и етнографията на София. В три от залите акцентите са върху хилядолетното съществуване на града, център на православната християнска култура и модернизация от края на ХІХ и началото на ХХ в. В други две са представени облеклото, бита и забавленията на софиянци. На общинските и държавни институции е отредена самостоятелна зала. Културни ценности, свързани с монархическата институция са експонирани в останалите две зали. Метаразказите се осъществяват и интерактивно, чрез мултимедийно представяне на филмирани материали. Въвеждащи и обяснителни текстове, картни материали, макрофотографии, архивни и съвременни фотографии в информационни киоски и възстановки допълват и обясняват множеството малки (частични) разкази в залите.
Постоянната експозиция е ориентирана към столичния град и неговата култура на бита с атрактивно присъствие на елитни експонати, свързани с монархическата власт в България. Бегло са представени етническите и конфесионалните общности, не е разгледан града като един от големите мегаполиси в Европа и стратегическото му геополитическо местоположение. Отсъстват минералният извор, неговите лечебни води, историята на банската сграда и сведения за архитектите и декораторите й. Съществен пропуск е отсъствието на традиционната народна култура на региона, възрожденската геройка, тоталитарния и посттоталитарен период от историята на града и региона, неговите природни забележителности и ресурси. Основните причини за това се крият в липсата на достатъчно експозиционни площи и още с откриването на постоянната експозиция се работи за попълване и отстраняване на пропуските.
Преди всичко това се постига чрез т. нар. “компенсаторна политика” на временните изложби в централната музейна сграда и експозиционните пространства в музейните филиали. Допуска се освежаване и разнообразяване на еспозиционните пространства с гостуващи изложби от страната и чужбина, с което се работи в същата посока. В последната година РИМ – София отвори врати за “допълване и съживяване” на постоянната си експозиция чрез реализирането на външен проект за музейни намеси на Фондация “Изкуство-дела и документи”. Периодично се осъществяват дейности по осъвременяване на осветлението, климатизацията, мултимедийната апаратура, обзавеждането и аксесоарите, консервация и реставрация на експонатите.
Дейностите, свързани със съвременното поддържане на постоянната експозиция, подготвянето и осъществяването на временните изложби, управлението на музейните сбирки и колекции, на филиалите и експозиционните площи на открито и закрито, сериозните, предимно археологически проучвания, в живия град и региона, налагат и сериозни кадрови и структурни промени в РИМ – София. Назначават се много нови служители – информатори, екскурзоводи, охранители, касиери, археолози, дизайнери, ръководители на филиали. С новия правилник на институцията от 20 февруари 2020 г. е утвърдена и нова структура. Обособени са самостоятелни специализирани отдели “Експозиционен”, “Фондови”, “Археология и нумизматика”, “История, етнография и художествени ДКЦ” и “Опазване на НКЦ”.
В музея няма отдел “Природа”, тъй като не е обособен и такъв фонд. В действителност, чрез широка партньорска инициатива са осъществени няколко временни изложби в тази насока, а именно – за птиците в Европа, за дивите животни в София, за птиците в изкуството и цар Фердинанд І.
Особено атрактивни, през последните пет години, са ежегодните временни изложби “Археология на София и Софийско”, международната изложба „Аполония Понтийска – по стъпките на археолозите” (2018-2019 г.), юбилейната изложба – „В зората на европейската цивилизация”(33 години проучвателска дейност на неолитното селище в кв. Слатина) (2018 г.) и др.
Впечатляващи за гостите и посетителите на музея се оказват изложбите „Подаръкът” (2016 г.), „Изящество и красота от миналото” (2017 г.), „Храмът, времето и ние“ (2017 г.), „Под знака на Меркурий“ (2017-2018 г.) „Паметта на софийската шевица” (2018 г.), „Да бъде благословен хляба и живота” (2019 г.), Международно биенале на стъклото (2017г.), „Япония. Изкуството сега” (2018 г.), „Индонезия. Синтез” (2019 г.), Ежегодните хартиени и фотографски фестивали, които се устройват в залите за временни експозиции в музейната сграда или в музейните филиали. Също така значими са юбилейните изложби „В светлината на Освобождението” (140 години от Освобождението на София) (2018 г.), “Манифестиращата идеология” (2019-2020 г.) и др.
Сред временните експозиции трябва да се отбележи и изложбата „Творчески влияния на Виена в архитектурата на София от края на XIX и началото на XX век“, която от 2018 г. до 2020 г. освен в София беше представена и в още три европейски столици – Виена (Австрия), Загреб (Хърватия) и Братислава (Словакия).
Съществен приоритет за РИМ – София е работата по образователни програми, насочени към деца и подрастващи. За тях са набелязани десетки разнообразни теми и са утвърдени различни формати като “Ваканция в музея”, “Рожден ден в музея”, тематични и творчески ателиета, беседи, познавателни разходки и игри, конкурси. Дейността се администрира и осъществява от музейни педагози, на които съдействат уредници и експерти от музея. В АККК “Сердика”, в непосредствена близост до археологическата експозиция, е обособен и обзаведен информационно-образователен център.
Научната и издателската дейности в РИМ-София са регламентирани в действащия правилник и имат своите конкретни резултати. Правилникът регламентира функционирането на Научна група и Редакционен съвет. Назначен е служител, администриращ издателските дейности на пряко подчинение на Директора. През изминалите пет години са проведени две юбилейни конференции, послучай 90 години от създаването на общинския музей и 100 г. от подписването на Ньойския мирен договор. Издаден е луксозен албум на музея, няколко каталога от големи изложби и е готов за печат поредният VІІІ том от старата поредица “Сердика – Средец - София”. Насоките в регионалните дейности също са регламентирани в действащия правилник. Най-общо РИМ–София се ангажира в осъществяване методическото подпомагане на общинските, частните, музеите със смесено участие и обществените колекции. Той би трябвало да организира, координира, консултира, разработва различни проекти за цялостно опазване на културното наследство в региона. Конкретно, досега, са реализирани партньорства в осъществяването на временни изложби, подпомагане в теренни проучвания и консервационно-реставрационни дейности, както и идентификация на експонатите в обществената сбирка на Сметната палата.
РИМ – София и големите негови филиали в центъра са места на концертни, театрални, фестивални и други видове културни събития в празнични и почивни дни за софиянци и гостите на София. Това се оценява високо от всички почитатели и приятели на музейната институция, а за работещите в музея е привилегия и удоволствие да бъдат част от институцията на паметта на София.
Кателина Салтирова-Павлова, РИМ-София
