Възраждани и поддържани в последните две десетилетия, зимните маскаради в софийските села Равно поле, Лесново, Нови хан и Габра, са свързани с Йордановден и Ивановден от православния християнски календар. Подобно на големите градските карнавали и фестивали, те имат свои организатори и ръководители, поддържат се от кметските управи, от общинските съветници, от някои партийни лидери, дори от частни фирми.
Обликът и съдържанието на съвременните софийски селски маскаради са най- вече карнавални. Участниците имат и заявяват „общесвени” цели да „прогонят злите духове ” от населените места. На мнение са, че ще ги постигнат чрез продължителни шествия и обходи на селата, внушителни фиести, помпозни спектакли, създаване на хаос и шум със звънци, викове, бастуни, червила, хумористични и цинични закачки. По време на маскарадните занимания се изразходват много средства, с удоволствие се пилее много емоционална енергия, ангажирани са почти всички жители на населените места.
Всички участници в маскарадите, с единични изключения в Лесново, са от мъжки пол. Създават се основно две групи – „сватбари” и „ звънчари”. Навсякъде „сватбарските групи” задължително са от пълнолетни младежи. В Нови хан в двете групи се включват само младежи и повечето са над 18 години. В това село ролите на единичните персонажи също се изпълняват само от такива младежи. Не участват възрастни и деца, а за да се включи младеж между 12 и 16 г. трябва да има „изключителна заслуга” към селския маскарад .
Сред „звънчарите” – „гоначи”, „събирачи” (Равно поле), „джамали - звънчари” (Габра), „мечки”( Лесново) наред с младежите се включват възрастни мъже и деца – момчета от 6 до 12 г. „Героите” в театралната постановка (Габра) и единичните персонажи – „свещеник”, „доктор”, „ваксаджия”, „мечка”(Равно поле, Габра), „мечки и мечкар” (Лесново) също се изпълняват от мъже на различна възраст. Много често в Равно поле „мечката” или „мечкарят” са деца.
В Лесново млади жени и момичета се маскират с костюми на мечки, дефилират по улиците на селото, знаят „танца на мечките” и се включват в неговото изпълнение на различни места. Има единични случаи на маскиране на момиче, като „попадия”, която следва „сватбарската група”, без да се смесва с нея.
В Лесново „деведжиите” („сватбарите”) се отделят и обособяват в самостоятелна маскарадна група, която се представя на съселяните си вечерта преди своето шествие. Тя обхожда селото най – продължително – два дни и тържествено се посреща от съселяни и гости в центъра. След нея там се представят и лесновските „мечки”.
В Лесново се поддържа практиката на индивидуалните маскирания, по лична инициатива. Това са основно мъже, на средна възраст. Задължително закриват лицето си, не говорят, а на гърба слагат представяща ги табела. Не се смесват с „деведжиите” и „мечките”, могат, обаче, да ги предхождат или следват. Маскираните посещават съселяните си, дефилират по улиците, в махалите, и на централния площад, докато пристигнат двете основни маскарадни групи.
В Габра, Нови хан и Равно поле всички маскирани се движат заедно. В Габра и Равно поле „сватбарската група” е отпред, а „звънчарите” – пръснати отзад. В Нови хан – „звънчарите” са предвестници на маскарадното шествие, в което най- отпред е водачът – „камилар” и „камилата”, след тях – „сватбарите”, а накрая – единичните персонажи – „горски”, „полицай”, „бръснар”, „свещеник” и т. н.
В Равно поле „камилата” и „камиларят” са в края на всяко шествие, в Лесново „камилата” се включва в маскарада, единствено пред дома на нейния създател, след като пристигнат „деведжиите” и „мечките”. В Габра персонажите на „камилата” и „камиларят” – отсъстват без обяснение. Там след основните групи в шествието са „героите” – предимно по- възрастните участници, които разговарят и се шегуват с посетените си съселяни.
Навсякъде контактите между маскирани и домакини са с предизвестен развой. Маскираните поздравяват - „сватбарите” целуват ръка, почерпват с глътка ракия (Равно поле и Габра), даряват и играят ръченица (Лесново), стоят скупчени пред портите на посетения дом, начело с младоженците (Нови хан). Единичните персонажи – забавляват с изпълнението на своите роли всички присъстващи. Стопаните трябва да почерпят ( тестено, месно, вино, ракия) и да дадат пари на „невестата”(Лесново, Равно поле), на „заслужилите” (Равно поле), или за всички маскирани (Габра, Нови хан).
Навсякъде маскираните получават задължително вино и ракия, дава им се баница със сирене (Габра, Равно поле ), слага се трапеза с хлябове, погачи, баници, домашни луканки и суджуци (Лесново, „на голяма почивка” в Равно поле ). Това, което маскираните получават от домакините за „по път” се събира от „бабата” (Габра), „събирачите” и „гоначите” (Равно поле), „циганчетата” и „джамалите”(Нови хан) и от „магариштаря” (Лесново).
Събраното се товари на леки автомобили (Габра, Равно поле), циганска каруца (Нови хан), в дисаги на магаре (Лесново). Използва се общо от маскираните в Равно поле и Габра, само от „деведжиите” в Лесново и от всички жители на Нови хан на зимния празник следващата неделя в гористите околности на селото.
Участниците в „сватбарските групи” в Габра, Нови хан и Лесново не слагат маски. Използват руж, червило и сажди за „червени бузи”, „големи мустаци” и „чернилка за циганчетата”. В Равно поле всички „сватбари” са с гротескни, антропоморфни маски, закупени от карнавалните магазини. Оттам са и зооморфните маски на равнополските „събирачи” и „гоначи” за разлика от тези на лесновските „мечки” и „джамалите – звънчари” в Габра и Нови хан, които се изработват от участниците с помощта на по- възрастни или са закупени от майстори в Перник.
Маскарадните костюми са различни в отделните села. „Сватбарите” в Габра ползват традиционно местно облекло, или елементи от него. Тези в Нови хан и Равно поле се обличат в съвременно облекло (демодирано и замърсено). В Лесново „деведжиите” обличат „читалищни реплики” на традиционното шопско облекло, носят и въртят бастуни. В Габра и Лесново „джамалите - звънчари” и „мечките” имат костюми от кожа, съответно с „ногавици” и панталони, а в Равно поле - обличат кожуси обърнати наопаки.
Всички участници в маскарада се стараят да се приготвят сами. В Равно поле дори се споделя и коментира, че трябва да се пази в тайна кой как е маскиран. В Габра млада жена прави грима на участниците, а в Лесново - девойка поставя „булото” и прави грима на „невестата”. Всички очакват с нетърпение да се потопят в играта, фиестата и забавлението. Влагат много страст и енергия, чакат цяла година, подготвят се за маскарада, шестват целодневно или двудневно, а времето преминава неусетно и сякаш забавлението е просто миг.
Краят на софийските маскаради е на селските площади, но има различен облик. В Габра местните жители стават публика на театрална постановка, в която загива „черната рапиня” и отново се възцарява „добрият стар цар”. В Нови хан се устройва двубой между „камили”, емблеми на двете половини на селото. Едната задължително трябва да загине. „Камилата”- победител обозначава частта от селото, която ще бъде водеща през новата година. В Равно поле на площада се „отслужва венчавка” за „младоженците”, а след това и „насилствена смърт” на „камилата”.
Хуморът, имитативността и алегорията са в основата на всеобщото веселие в тези села. В Лесново към тях се прибавя и тържествеността, с която се посрещат „деведжиите” и „мечките”. Навсякъде кметовете награждават участващите в маскарадните игри, след което присъстващите се хващат на общо хоро с тях, с което се поставя края на общоселищния празник.
Участници, ръководители и организатори на маскарада, местните управи и жители са на мнение, че чрез маскарадните игри всички се връщат към „миналото и българските корени” за да се поддържат „старите традиции и българщината”. Най – силно това е застъпено в изказванията на равнополските „джамали”. В началото на всяко тяхно шествие, както и на заключителното равнополско хоро „знаменосецът”, „невестата” и кмета носят и си предават българския флаг. Някои от участниците в равнополския маскарад подреждат трикольор от лентички върху маскарадния си костюм с обяснението, че по този начин припомнят, че са българи и участват в „български” обичай.
С цел приобщаване към общобългарската традиция кметските управи по места, ръководителите и организаторите на селските маскаради в Нови хан и Габра, въпреки запазването и употребяването актуално на местните наименования - „джамали” и „джамали – звънчари”, се опитват да ги заменят с наименованието „кукери” или обозначението „кукерски обичаи”. В своите репортажи телевизионни журналисти говорят за „кукери в Габра, които гонят злите сили в селото”. В интернет пространството се срещат пояснения за лесновските „мечки” като за „местните кукери”. Една част от „джамалите” в софийските села си купуват маски от Перник , правят „подобрения в маскарадните си костюми”, чрез заемки защото им харесват, но не могат да пояснят избора си. На мнение са, че това е най- доброто, но не могат да обяснят защо.
Въпреки това във всяко от четирите села се говори за уникалността на собствения маскарад. В Габра се знае, че от 20-те години на ХХ в. само в тяхното село се представя театралната постановка за „ смъртта на черната рапиня и възцаряването на добрия стар цар”. Според водача на маскарада в Нови хан само там се устройват борби с „камили”. Равнополци, пък, възприемат своя „Джамал” като уникален театър, а в Лесново се говори, че „деведжийството” никога не е преставало, „има вековен живот”, а маските които слагат „мечките” се правят само от лесновчани и са неповторими.
Маскарадните групи се готвят за селския маскарад, но мечтаят и обичат да се готвят и показват в различни фестивални дефилета – Перник, Симитли, Раковски. Участниците искат да бъдат снимани, да показват маските и костюмите си, да се представят и да обяснят ангажимента си в маскарада. На участниците им доставя удоволствие да наблюдават костюмите и изявите на изпълнители на роли от други населени места на България, да харесват, да копират и привнасят, да се похвалят с това, което субективно са оценили като „най- доброто” и „най- българското”.
Всяка година дните на селските маскаради в Софийско са различни, така че има възможност маскарадните групи да си гостуват и да се представят пред живеещите в други села - да развличат и увличат в маскарада и веселието местните жители. В Габра споделят, че винаги очакват и се готвят да посрещнат с трапеза маскирани лица или групи от други съседни села. Понякога от кметството дори отправят специални покани към „най- добрите”. В двете села – Габра и Лесново като че ли това са основно участниците в Кукерски клуб „Златно руно” от с. Челопеч, Софийско.
Лесновските „мечки” са наблюдавани по единично или групово при „отслужването на венчавката” в Равно поле. В самостоятелно участие „мечките са мълчаливи”. Не се представят, не отговарят на въпроси, „ пазят мълчание”, за да не бъдат разпознати. Груповото им участие е свързано с официално дефиле, с изпълнение на „деведжийската” (танц на мечките в кръг – подскоци в няколко различни такта) под съпровода на тъпанджия и „ръсенето” на всички от маскирания в ролята на „поп”.
Една част от новоханските „джамали” често посещава Лесново. Това са предимно „камилата” или двете „камили”, „водачите” и „попът”. Наблюдавани са по улиците на селото и в дефилета на центъра. Най- често „камилите” скачат и играят една срещу друга, „водачите” се опитват насила да ги усмирят, а „попът” – „ръси” и непрекъснато благославя участниците и всички присъстващи. Усеща се желание сред членовете на тази група да се представят добре, да ги познават наблюдаващите и да заговорят за тях.
В Лесново, според думите на организаторите и местната управа, официално са канени гости от Перник и пернишките села. Това са маскарадни групи, които да се представят чрез дефилета и свои игри на лесновчани и техните гости в последния ден на „деведжийските” обходи. Там неколкократно са наблюдавани членовете на маскарадната група от Челопеч, която се представя с маски и костюми в дефилета и със своите танци и звънци.
За дефилетата и игровите изяви на местните маскирани и всички поканени и непоканени гости с маски е оградено пространство за демонстрации. Всеки, който е маскиран и иска да се покаже, може да дефилира в това пространство и да покаже „своя номер”. Освен участници в маскарадни групи, минават маскирани родители със своите деца, маскирани роднини и приятели, както и такива с новозакупени маски от лесновските празнични сергии.
Предоставя се възможност на присъстващи фотографи, художници, журналисти, проучватели, любители да снимат и да публикуват. В Лесново е празник, за който много от местните жители приготвят изобилни трапези за да посрещнат всички маскирани и поканени гости. Много от местните жители притежават или просто правят за този ден костюми на „мечки”. Слагат бели и червени пискюли и ленти или просто импровизират маскараден костюм и рисуват лицата на синове, дъщери и внуци.
Читалищното настоятелство е подсигурило празнична програма и заедно с кметската управа и местни бизнесмени награждават всички участници в лесновските маскарадни групи – „деведжии” и „мечки”. След общинския център – Елин Пелин, Лесново е селището, в което се правят опити в създаване на условия за посрещане и представяне на маскарадни групи от по- близки или по- далечни населени места. Присъстващите наблюдатели остават с впечатление, че в последните години са жури в мини маскарадни фестивали.
Не само администратори и участници държат на ежегодния селски маскарад. Местните жители са негови поддръжници от десетилетия. В Равно поле се знае, че през 70-те години на ХХ в. възрастни жени са се маскирали, не само за да се веселят, но и за да не се забрави спомена за местния „Джамал”. По същото време председателят на читалищното настоятелство в Лесново е организирал възрастни мъже, за да не се забравят „деведжиите”. В Габра всички говорят, че толкова мното ценят своя маскарад, че задължително го свързват с уникалните за селото „Йордановденска топеница” и театралната постановка „за смъртта на черната рапиня ...”.
В Нови хан младежите знаят, че в миналото всяка махала участвала в маскарада със своя „камила” и в заключителната надпревара излизали четири „камили” за „борби”. Според тях „борбите с камили” е рядко срещан обичай, за който се пазят спомени в тяхното село. Заради това те държат на неговото възраждане и демонстриране пред съселяни, в околните села, а защо не и на фестивали като този в Перник. Много от жителите на Нови хан не крият желанието си да посрещнат „камилата” в двора си и я даряват, след като поиграе за здраве и благополучие.
В Габра стопаните държат да ги посети „мечката” и вярват, че след борбите си с нея ще са здрави и силни през годината. В Равно поле канят „звънчарите” да се „разкършат” в дворовете и да звънят звънците, за здраве и силна година. Там има семейства, които от десетилетия срещат „джамалите” на „голяма почивка”, за да им „върви” през годината. Големите трапези, огньовете и хората около тях на маскирани, стопани и гости в Лесново доказват желанието на местните да съхранят маскарада, с който така добре се забавляват за да са здрави и успешни през годината.
Навсякъде маскираните са посрещани, гощавани и изпращани с благодарности, закачки, борби в снега, еротични танци, разгънати хора за всички – маскирани и домакини.
Кателина Салтирова – Павлова, РИМ-София
Десислава Първанова, РИМ-София
