През 1912 г. в столицата се случва интересно събитие. Столичната община се сдобива с Летописна книга, в която гостите на столицата от страната и чужбина могат да записват своите впечатления и пожелания. Книгата се състои от неномерирани листа от луксозна, хартия. Поставена е в кожена подвързия, украсена с разноцветни растителни орнаменти по краищата, а в средата с герба на столицата, създаден по проект на художника – декоратор Хараламби Тачев. Книгата се съхранява в дървена, резбована кутия, а авторът й – Ив. Толстухин поставя името си от вътрешната страна на капака.
Листата на Летописната книга са декорирани по ръбовете със златен варак, поради което тя започва да се нарича Златна.
Книгата започва с послание на цар Фердинанд към софиянци, като нарича столицата „мъдра София“ и се надява, че чрез жителите си ще бъде достойна за „природните хубости“ сред които се намира. Вляво, долу е датата 12 април и годината с римски цифри / 1912 г./, а вдясно - подписът на Фердинанд. На гърба на страницата, с малки букви, отново на кирилица е написано името „Елеонора“ и знак, който наподобява подпис. Без съмнение това е втората съпруга на цар Фердинанд, царица Елеонора.
Следват подписите и посланията на български и чужди политици, дейци на науката и културата, военни и др. Откриват се пожелания и впечатления на: руски, немски, италиански, френски, английски, сръбски, румънски, словашки, арабско и йероглифно писмо и др.
На първия лист след посланието на цар Фердинанд се пазят имената и подписите на членовете на 32-рото правителство на България. Пръв се подписва Софийският митрополит Партений, а след него: министър-председателят Ив. Евстр. Гешов и останалите членове на кабинета: министърът на финансите Т. Теодоров, министърът на народното просвещение С. Бобчев, министърът на войната ген. Никифоров и др.
Следващата година, в която се появява ново послание е 1925. Войните, в които България участва и сложната вътрешнополитическа обстановка, явно са довели до временно прекъсване на активните контакти на общинско ниво с представители на делегации от наши и чужди градове и държави.
В края на 20-те и през 30-те г. на миналия век, София отново се радва на посещения от различни делегации – български и от чужбина: Италия, Франция, Сърбия и др. В средата на 30-те г. се активизарат връзките с Чехословакия, което личи от посещението на няколко делегации от Прага, които дискутират по икономически и културни въпроси.
В края на 30-те г. гост на общината е делегация от Белгия, а малко по-късно в София пристигат представители на т.нар. Английски легион на бойците /патриотнична, военизирана организация/.
Активни са и контактите между българската и сръбската културна общност – артисти от Варна, начело с директора – режисьор на Варненския народен театър Иван Бакалов и театрална група от Белград, оставят пожеланията и подписите си в Книгата.
На 4.II. 1937 г. по покана на столичния кмет Иван Иванов, гости на общината са българският монарх цар Борис III и брат му принц Кирил. Според столичния летопис кметът цели да ги запознае с градоустройствения „план Мусман”. Събитието е документирано с информация за посещението и подписите им.
В Златната книга се среща и свидетелство и за историята на българското дружество „Юнак“, наричано още „Соколско дружество“. То е създадено по подобие на швейцарските гимнастически дружества. По повод на неговата 40-годишнина в София пристигат гости от Русия и Югославия / членове на “Руски соколи“ и на “Югославски соколи“/, които са и гости на общинското ръководство.
Общината традиционно провежда активна социална политика, за да подпомага нуждаещите се жители на столицата със средства за храна и отопление, особено през зимния сезон. През 1940 г. по инициатива на Германско - българската търговска камара в София се провежда изложба, като събраните пари от входни билети в размер на 300 000 лв. са предадени „за зимните помощи“ на общината. Представителите на Камарата, начело с председателя й от българска страна Стефан Чапрашиков /офицер с „Орден за храброст“, дипломат и търговец на тютюневи изделия, които изнася предимно за Германия/ предават парите на общинското ръковоство, отразяват този акт в Златната книга и се подписват. Съдбата на Чапаршиков след Деветосептемврийския преврат е трагична – заплашен да се окаже подсъдим в Народния съд, той се самоубива.
Златната книга на София пази и спомена за един важен акт, който е резултат от успешните дипломатически усилия на българското правителство. Общинският съвет провежда тържествено заседание по повод връщането на Южна Добруджа в пределите на България след сключването на Крайовската спогодба на 7 април, 1940 г., като документира събитието на страниците на Книгата.
През март 1941 г. България става част от Тристранния пакт. През септември същата година се случва интересно събитие. Официална делегация от общината на Берлин посещава столичната община. Посланието в Златната книга е с немски, готически шрифт, а на първо място поставя подписа си Адолф Бекерле – германският консул в София, който съпровожда гостите.
През следващите години следват пожелания от няколко европейски и азиатски делегации, след което известно време Книгата не е попълвана. Военната обстановка и събитията около Деветосептемврийския преврат, временно прекъсват активните връзки между общината на София и другите градове и държави.
През 1945 г. на посещение в столицата са представители на съветската научна общност, начело с акд. Алексеев /вероятно става дума за известния съветски конструктор и дизайнер, създател на кораби, хидроплани и др., носител на държавни награди/. През следващите години не закъсняват посещенията и на много други съветски делегации, една от които начело с главния архитект на Ленинград.
На 18 юни, 1945 г. Столичната община е удостоена с вниманието на министъра на вътрешните работи Антон Югов от Отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев, доминирано от комунистическата партия. Министърът отправя препоръки към общинското ръководство да спазва новите Отечественофронтовски задачи, защото „здравата връзка между народа и днешните народни ръководители е гаранция за изграждане на утрешна София и България....за по-нататъшен благоденстващ и щастлив живот!”
Летописната книга „разказва” и за друг епизод от историята на социалистическа София. През 1948 г. правителството на Чехословакия подарява на България автобус. Министър-председателят и лидер на комунистическата партия Георги Димитров, предоставя автобуса за нуждите на младежката, комунистическа организация „Септемврийче”. Този акт е използван за целите на политическата пропаганда, като надлежно е описан в Летописната книга на общината.
През 50-те – 60-те г. на ХХ в. следват посещения на различни чужди делегации, предимно от бившите социалистически страни, но се срещат пожеланията и подписите и на гости от Италия, Франция, Япония и някои арабски държави. Сред гостите на общината могат да се споменат дейци на културата и изкуството като Тихон Хернников – известен музикант и композитор, председател на Съюза на съветските композитори, съветският летец-космонавт Алексей Алексеев, участниците в Похода на мира, който се провежда между градовете Освиенцим и Хирошима и др.
Сред най-интересните гости на столицата са съветските летци-космонавти Валентина Терешкова и Леонид Леонов. Те посещават България през лятото на 1968 г. Преди да запишат впечатенията и пожеланията си към София и нейните жители, космонавтите рисуват Гълъбчето на мира, което носи на главата си корона – подобна на зидовата колона от герба на столицата.
Летописната книга се обогатява с посланията и подписите на още няколко делегации, като попълването й завършва през 1972 г. След това е предадена на Музея за история на София /дн. Регионален исторически музей – София/. Днес, посетителите могат да я видят в постоянната експозиция на музея, където е сред акцентите в зала „Държавни и общински институции”. Златната книга на София ще бъде и сред експонатите, включени в новия аудиогид на музея.
Теодора Мешекова, РИМ-София
