Възрожденски период
Началото на XVIIIв. е свързан с войни между Турция и Австрия от които Австрия излиза с големи териториални продобивки (1718г.). Освен това се водят системни войни между Турция и Русия. През 1791 след мира в Свищов се прекратяват австро-турските войни, а на следващата година и руско-турските. Периодът след войните е характерен с недоволството на широки слоеве от турското население, което се изразява чрез въстания, династични борби и кърджалийски нашествия. Анархията има отражение и в Софийско, разграбват се манастири, населението остава без поминък, част от тях напускат града и забягват по планините. През втората половина на XVIIIв. започва периодът на възраждането на българския народ. Към края на века българите развиват и проявяват своите творческите сили, формират се като етнографско цяло, замислят се за границите на поробената страна. Отец Паисий написва "История славянобългарска". Известно е, че той минава през София по пътя от Света гора за Карловац.
В началото на XIXв. София загубва значението си на столица на румелийския бейлербей поради това, че новеят паша Али Янински пренася седалището си в Битоля. Военните събития от руско-турската война от 1829, където руските войски стигат до Подуене, също допринасят за упадъка на града. През 1863 г. Софийско влиза в учредения от Митхат паша Дунавски вилает с управител валия. По време на войната през 1829 г. се изкопава околовръстният ров – хепдека, важен градостройствен фактор за София в периода до Освобождението. Били издигнати осем укрупления (табии) на височините около главните за града пътища, а именно: на Слатински редут, Меджидие табия ( около Семинарията), Коньовски редут, Абдул Хамид табия на Нишкия път и др. Определено към средата на XIX в. София е в упадък През 1832г. за кратко през града минава френския поет А. Ламартин, който пише " голям град във вътрешна равнина. Градът няма нищо забележително". Ами Буе, попаднал в София по време на чумната епидемия през 1836г. отбелязва, че по отношение на географското си местоположение - " София е разположена чудесно за да стане населен и хубав град, защото е в равнина всред Турция, на кръстопът поне на седем, осем пътища". От друга страна обаче споменава, че " пазарът е така зле проветрен, очевидно е ,че чумата ще направи големи поражения. Градът е много неуреден вътре – криви улици с дупки и кал, ллощади със смет, събирана от един век насам".
Политическата обстановка в началото на XIXв. е коренно различна от предходните векове по отношение на стабилност и мощ на турската империя. Смутовете и движенията за освобождение на поробените християни придобиват грандиозни размери, в резултат на които през 1815г. Сърбия е призната за автономна, Гърция се освобождава през 1829г., Влашко и Молдава се обединяват и от 1856г. са свободна Румъния. По време на избухването и потушаването на Априлското въстание, София преживява ежедневни пожари, които обхващат главно българските махали: от Башчешме през Кору-чешме към Св. Неделя и Драз махала. Въоръжената борба за независимост завършва с тринадесетата поред руско-турска война през 1877/ 78 г. и София е освободена на 23 декември 1877г. (стар стил). На 4.01.1878г. (нов стил). войските на ген.Й.В.Гурко освобождават София от османското владичество. На кръстовището тогава, където сега е паметника на В. Левски се срещат генерал Раух и пристигналия 3 часа по-късно генерал Гурко. Те са посрещнати тържествено от свещенници, граждани, икони, хоругви, издигната на бързо триумфална арка, музика, чемширени клончета и т.н. Шествието минава покрай църквата "Св.София" и се отправя към "Св. Неделя". Една година по-късно (3.04.1879г)., на Първото Учредително Народно събрание в гр. Велико Търново, София единодушно е избрана за столица на възстановената българска държава.
