Археологически проучвания на раннонеолитното селище Слатина - София
Ръководител Васил Николов и колектив, НАИМ БАН, София
След дълго прекъсване през 2013 г. са подновени археологическите разкопки на раннонеолитно селище Слатина. Това става възможно благодарение на финансирането от Столична община чрез проект на Народно читалище "Джон Атанасов" (София) по програма "Култура" – "В зората на европейската цивилизация – 8 хиляди години живот на територията на София".
Селището се намира на незаливна тераса на левия бряг на Слатинска река. Площта му е била 80 дка, но голямата част от културния пласт е унищожена в резултат на строителни дейности. Запазената част от селището е около 8 дка, като археологически проучвания са извършвани на площ около 1,3 дка.
През 2013 г. разкопките са съсредоточени в централната западна част на проучвания участък и покриват площ около 80 кв. м. До този момент в участъка са проучени три строителни нива (I–III хор.). През този сезон са регистрирани още четири нива. Горните три (IV–VI) съдържат останки от неопожарявани къщи, регистрирани чрез глинени подове. IV стр. хор. е маркиран от подово ниво, установено в тесен участък с дължина 7,20 м край източния профил на проучваната площ. Следващите два строителни хоризонта са засвидетелствани чрез останките на две препокриващи се негорели постройки, чиито останки рязко контрастират със сивата рохка пръст на междужилищното пространство. Върху пода на постройката от V хоризонт е разчистено и керамично струпване, а на пода на VI хоризонт е разкрито струпване на 7 кремъчни инструмента, каменна брадва, костено оръдие и два големи керамични диска. В рамките на светлокафявия пласт пред южната стена е разкрита масивна пещ. Тя е свързана с подовите нива и на V и на VI хоризонт. Междужилищното пространство е представено от сива пръст с ниска плътност и висока концентрация на археологически материали. В нея се наблюдават множество прослойки бяла пепел, както и дупки от колове. Най-интересната находка от този пласт е част от антропоморфна мраморна женска фигура с големи размери.
Предварителните наблюдения на керамиката показват, че IV и V хор. се отнасят към ранния неолит с червенорисувана орнаментация, а VI хор. принадлежи на бялорисувания етап на ранния неолит. Под негорелите напластявания в централната и южната част на проучената площ се достига до масивни изпечени деструкции от VII стр. хор. В тях са регистрирани множество покъсни нарушения – траншеи, ями, дупки от колове. Рушевините са в по-дебел пласт в южната част, където са регистрирани средно с около 20 см по-високо, отколкото в северната част. Принадлежат на голяма опожарена къща, която лежи върху стерилната основа. Изградена е с характерната за селището колово-плетена конструкция. Стените не са с равномерна дебелина – тя е по-голяма при коловете и изтънява между тях. Разкритите останки имат размери 9,5 х 4 м, но нито една от външните стени на къщата не влиза изцяло в сондажа; ако се съди по линията на установените в пода дупки от подпорите на билото, ширината на постройката е била около 6 м. Къщата има две помещения с обща стена, в която засега не е установен отвор. В южното помещение са проучени две групи зърнохранилища.
Зърнохранилищата имат кръгло напречно сечение (с едно изключение – четириъгълно). Диаметърът им варира от 50 до 90 см. Стените им са изградени с лентеста техника и имат дебелина 1-2 см. В южната страна на помещението е установена пещ с подковообразна форма и отвор на юг. Основата й има четиристранна форма със заоблени ъгли и размери 1,08 м х 0, 98 м. В два от ъглите на основата са разкрити малки дупки с диаметър 3-4 см. Вероятно това са следите от опорната конструкцията на купола – две кръстосващи се пръчки. В югоизточната част на помещението е имало дървена лежанка, регистрирана като бял пласт (3 х 1,80 м). В тази част на къщата са открити дванадесет съда, три хромелни камъка, няколко кремъчни и каменни инструменти.
В северното помещение са разчистени пет вторично изпечени зърнохранилища, сходни с тези от другото помещение. Четири от тях са разположени перпендикулярно на южната стена, петото се намира между пещта и източната стена. Пещта лежи пред централната част на източната стена, разположена на 70 см от нея. Има почти кръгла форма, но южната й стена е почти права, защото към нея е прилепено хромелно съоръжение. Отворът й е на северозапад. В пода на югозападната част на помещението е установен каменен хаван. В тази част на къщата са установени единадесет съда, кремъчни и каменни сечива, както и малък зооморфен съд.
Опожаряването на постройката вероятно е станало не много по-късно от времето на прибиране на реколтата, тъй като зърнохранилищата са били пълни със зърно.
Според особеностите на керамичните съдове показват, че изгорялата къща се отнася към раннонеолитния етап с бяла орнаментация – група Слатина.
През 2014 г. археологическите проучвания са осъществени отново благодарение на финансирането от Столична община чрез проект на Народно читалище "Джон Атанасов" (София) по програма "Култура" – "Опознай, опази и сподели наследството на София – раннонеолитното селище Слатина–София".
Разкопките през този сезон са съсредоточени в западната периферия на обекта и обхващат площ от около 225 кв. м. Регистрирани са пет строителни нива от ранния неолит (III до VII). Горните три се отнасят към група Кремиковци, а долните две – към група Слатина. Ниво III е маркирано с част от опожарена постройка. Стените са изградени с колово-плетена конструкция. Подът е маркиран от черна пепел върху обгорялата до напукване глина. На места се забелязват следи от поне две обмазки. Върху пода в североизточния ъгъл на постройката е запазена част от глинобитно, добре изпечено зърнохранилище с четириъгълен план.
Към ниво IV се отнасят част от негорял под, три масивни пещи и едно зърнохранилище. Напълно проучена през този сезон е една пещ. Северната й част е нарушена от по-късно вкопаване. Стените на основата на пещта са измазани с кафеникава глина. Степента на запазеност на пещта не позволява да се определи къде е бил отворът й. Синхронно на пещта е зърнохранилище, разположено на около 2,70 м югоизточно от нея. Има овална форма и размери 0,48 м х 0,32 м.
Към ниво V се отнасят останките от две неопожарени постройки и една масивна пещ. Находките от едната постройка са разнообразни, особено впечатление прави голямото количество костени инструменти и заготовки за тях, както и една миниатюрна нефритена тесла.
От ниво VI засега е разкрита част от негоряла къща – пещ с прилежащото й пространство. Пещта е лошо запазена. Има приблизително квадратна форма със заоблени ъгли. Отворът е на запад. Тази пещ засега изглежда съобразена с източната стена на по-горната къща. Останките й се намират под постройка V.2 и засега изглежда, че повтарят плана й.
