Във връзка със започналата реализация на проект ”Реставрация и експониране на гроб номер 2” - ”Раннохристиянска сводова гробница” със стенописи, от комплекса на некропола при базилика ”Св. Софúя”, гр. София, по Приоритет 8 на Столична програма ”Култура” 2011 г., поетапно, в периода 03 .10. - 09 .12. 2011г., е проведено отваряне и разчистване на проучваната през 80-те и 90-те години на ХХ в. гробница, както и археологическо проучване на площта около нея. В процеса на работата е установено наличието на други пет гробни съоръжения от периода на късната античност, в т. ч. зидани и цистови гробове и неизвестна до момента засводена гробница, на около 1 м. западно от т.н. гробница на Хонорий, принадлежащи на Източния некропол на Сердика. Проучени и напълно документирани са общо 4 късноримски гробни съоръжения, като новата засводена гробница, с вход от запад, попадайки извън проучваната площ, под съществуващата паркова среда, на този етап не е разкривана. Липсата на археологически материал, в следствие иманярска намеса при двукамерен ”цистов” гроб и вторичното разрушаването на гроб №1 в по-късна епоха, не позволява да бъде прецизирана датировката им. При гроб №2, монетата на Британик, не може да послужи за фактор на датировка, но стъкленият съд би могъл да отнесе акта на изграждане на съоръжението около средата - края на ІІІ в. и предвид неговото най-ниско стратиграфско ситуиране, той е и най-ранен от трите. Най-високо и най-късен е гроб №1, изграден вероятно през VІ в. – втора полов. на VІв.? Новооткритата в т.н. Гробница на Хонорий монета на имп. Юстин І, в никакъв случай не променя приетата датировка на изграждане съоръжението, най-общо V – до нач. VІ в. Отсъствието на други гробни съоръжения в непосредствена близост до тази гробница, предвид гъстотата на гробничното застрояване в централната част от Източния некропол на Сердика в периода ІІІ–Vв., най-вече в пространството около и под базилика ”Св. София”, навежда на мисълта за по-особения обществен и/или религиозен статут на индивидите, заради и в памет на които, са изградени съоръженията, със запазено около тях свободно пространство.
Обектът се намира в парцел, ограничен между ул. “Г. Вашингтон”, ул. “Княз Борис І”, ул. “Пиротска”, ул. “Трапезица”. Проучван от специалисти от Музея за история на София още в периода 1974 – 1980 г. Представлява археологически комплекс “на място”, включващ елементи от укрепителната система на града – крайвратната северна петоъгълна кула на портата, с прохода след нея (шир. – 4,50 м. и дълж. – 7,65 м.), триъгълна кула при чупката на крепостната стена, участък от крепостната стена, с двата ù пояса – вътрешен и външен, с дължина ок. 60 м. и шир. – ок. 4,50 м; части от уличната мрежа – декуманус максимус (главната улица, свързваща западната с източната крепостни порти на града), виа сагуларис – улицата покрай западната крепостна стена, останки от гражданска и култова архитектура (трикорабна базилика с многоцветен мозаичен под от ІV в.). В комплекса археологическите останки се проследяват най-общо в периода: ІІ пол. на ІІ в.– ХV в.
Обектът се намира на около 250 м на изток, извън крепостните стени на Сердика, между ул. “Будапеща” № 2 – 4 (от изток) и бул. “Кн. Ал. Дондуков” № 12 (от запад). Има два периода на съществуване:
Първоначално на това място е издигнат театър, който е съществувал в периода: кр. на ІІ/ нач. на ІІІ в. – ІІІ четв. на ІІІ в.
Впоследствие на същото място е изграден амфитеатър. Представлява масивна двуетажна сграда с овално-елипсовиден план и надлъжна ос изток - запад. Външни размери: ок. 103 х 86 м., размери на арената: ок. 61 х 44 м. Двата етажа (кавеи), разделени хоризонтално от една пътека (диазома) са със седалки, оформени напречно на радиални сектори (кунеуси). Засводени проходи (вомиториуми) са осъществявали достъпа и излизането в посока изток-запад. Източната част на амфитеатъра е запазена в сутерена на хотел “Арена ди Сердика”. Датировка: І четв. на ІV – кр. на ІV в.
Обектът е разположен на площ от ок. 6000 кв. м, западно от сградата на ЦУМ, под уличното платно на бул. “Кн. М. Луиза” и е ограничен от север от ул. “Пиротска”, а от юг от бул. “Т. Александров”. Представлява археологически комплекс “на място” – част от „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“. Разкритите археологически останки могат да се отнесат към два големи хронологически периода: І – кр. на VІ в. и Х – ХVІІІ в.
Към първия период се отнасят разкритите останки от уличната мрежа, жилищна и култова архитектура. От уличната мрежа са разкрити останки от двете главни улици на Сердика – кардо максимус (север - юг) и декуманус максимус (изток - запад), свързващи крепостните порти на града, както и останки от второстепенни кардинес и декумани. Разкрити са и останки от 7 жилищни сгради, които са претърпели различни преустройства, както и останки от две базилики от ІV в.
Към периода Х – ХVІІІ в. се отнасят разкритите останки от няколко масивни, многопространствени, двуетажни сгради, две еднокорабни, едноапсидни църкви, останки от калдаръмена улица и площад южно от Баня баши джамия.
Проучванията позволиха да се установи, че възникването на антична Сердика е свързано с прякото участие на римски военни контингенти.
Обектът се намира в т.н. “Северно разширение на Сердика” (Сердика ІІ). Представлява кръстовидна по план сграда с максимални размери: 23 м (изток - запад) х 15 м (север - юг), съдържаща шест помещения, разположени около централно, квадратно по план помещение, с различни функции, присъщи на античните бани. Градежът е изцяло тухлен. Запазена в сутерена на съвременна сграда. Датировка: кр. на ІІІ – нач. на ІV в.
