Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

Прочетете с какви впечатления са останали посетителите на Музей за история на София

Ако и Вие сте били посетител на нашия музей, можете да споделите Вашите лични впечатления

Име, фамилия

E-mail

Вашият коментар

Анти спам

Powered by ChronoForms - ChronoEngine.com

"Музеят е един хубав жест към историята на града и неговите жители – минали, настоящи и бъдещи! Благодарим!"

8.10.2015 г., Читатели от читалище "Средец-1926 г." - гр. София, р-н Красно село

"София ме възхити и вдъхнови! А музеят е едно великолепие! Надграждайте и дерзайте! София е и нашия Рим! Бъдете здрави и напред!"

17.09.2015 г., Красимира Ас. Мишкова, гр. Разлог

"Прекрасна експозиция! Хубаво е всеки да види, запомни и да се възхити от нашето културно наследство. Нека и за в бъдеше да го пазим! Да поддържаме духа на българина жив и да възродим и пазим нашите традиции! "Боже пази България!"

17.09.2015 г., Г-жа Алексива

"Велик народ, велика история! Един народ, без да има история е човек без минало!!!"

17.09.2015 г.

"Похвално е, че тук. в сърцето на нащата столица, имаме възможността да навлезем в атмосферата на някогашна София! Да усетим тогаващния дух, за да помним и разказваме на децата си, за да ни има и да съхраняваме нашата идентичност! Хвала!

12.12.2015 г., Лили Младенова

"I hope the cultural institutions in Bulgaria continue to expand and attract more tourists from around the world. Keep it up! Great new place to spend some time and remember the glorious days of the country!"

19.09.2015, Daniel Bozhkov

"Such a lovely museum! The history of Sofia and Bulgaria is incredible!"

12.01.2016, Caroline (Philippines)

"It`s an amazing building and museum with varieties of history and information ! Thank you!"

08.10.2015, Alexandra (China)

"Fantastic museum for your city`s rich heritage! I will be back for another visit very soon!"

27.04.2016, E.Hamson (England)

"That`s how museum should be like! Magnificent!!!"

19.04.2016, Stefania (Italy)

10 ГОДИНИ
от приемането на Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), ДВ. бр.106 от 27 декември 2006 г., изм. и доп., посл. ДВ. бр.98/2014 г. Законът юридически регламентира новия Общ устройствен план и осигурява устойчиво развитие и благоустрояване на Столичната община.

35 ГОДИНИ
от изграждането на Националния дворец на културата (проектант арх. Ал. Баров и колектив), 1981 г.; от откриването на монумент "1300 години България", (скулптор проф. Валентин Старчев, арх. Ат. Агура), 1981 г.

40 ГОДИНИ
от основната реставрация на Народен театър "Иван Вазов" (проектанти арх. Ив. Томов, арх. Л. Тотева и колектив), 1976 г. реставрация по фасади, интериор и подмяна на инженерна инфраструктура;
от обявяването на Историко-археологическия резерват антична Сердика и средновековен Средец – ИАР "Сердика - Средец", ПМС No 36/01.06.1976, ДВ бр. 47/1976.

60 ГОДИНИ
от смъртта на архитекта-градостроител Адолф Мусман, автор на предвоенния Генплан на София, известен като плана "Мусман", приет от българското правителство на 21 юни 1938 г.

80 ГОДИНИ
от построяването на сградата на Министерството на вътрешните работи, 1936 г. – ул. "Ген. Йосиф В. Гурко"/ул."6-ти септември" (автор арх. Г. Овчаров);
от построяването на кино "Роял" (понастоящем театър на армията), 1936 г., ул. "Г. С. Раковски" № 98, (автори арх. И. Васильов и арх. Д. Цолов).

90 ГОДИНИ
от построяването на сградата на Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство (сега Столична библиотека), 1926 г., пл. "Славейков" № 4, 4-а (автор арх. В. Ангелова);
от завършването на сградата на Чиновническото кооперативно застрахователно дружество (сега ДЗИ), 1926 г., бул. "Цар Освободител" № 6, (архитектурно бюро Фингов & Ничев & Юруков);
от благоустрояването на Софийски централни гробища, 1926 г. Изготвен е регулационен план, павирани са централните алеи, изгражда се водопроводна и осветителна мрежа. Създават се разсадници и оранжерии за нуждите на озеленяването. Оформят се и се благоустрояват военните гробища от Първата световна война.

95 ГОДИНИ
от построяването на Българска търговска банка, 1921 г. (архитектурно бюро Фингов & Ничев & Юруков).

110 ГОДИНИ
от архитектурния конкурс за изграждане на Софийски държавен университет, 1906 г., спечелен от арх. Бреасон. Строителството започва през 1920 г, северното крило по ул. "Шипка" е достроено през 1936 г.
от изграждането на Трета мъжка гимназия (сега СОУ "Уилям Градстон"), 1906 г. ул. "Пиротска" № 68/ул. "Средна гора" (автори арх. Г. Фингов и арх. К. Маречков);
от рождението на арх. Константин Джангозов, роден през 1906 г. във Велико Търново. Основател на Териториалната проектанска организация – София. Автор на редица емблематични за София сгради като Дирекция по градоустройство (сега НАГ), ул. "Сердика" №5а, Албанско посолство, жилищни кооперации по бул. "Витоша", ул. "Неофит Рилски" и бул. "В. Левски";
от рождението на арх. Рачо Рибаров, роден през 1906 г. в Русе. Специалист в областта на обществени и болнични сгради. Автор на Работническа болница, (сега ИСУЛ в съавторство в арх. Г. Овчаров и арх. Г. Попов), Министерство на вътрешните работи, мавзолей на Г. Димитров и др.;
от началото на изграждането на Народен Театър "Иван Вазов", 1906 г., автори арх. Х. Хелмер и арх. Ф. Фелмер;

115 ГОДИНИ
от началото на преустройството на Черната джамия в православен храм "Св. св. Седмочисленици", 1901 г. ул. "Граф Игнатиев" № 25, (арх. Померанцев), завършена през 1903 г.

120 ГОДИНИ
от началото на строителството на църква "Св. Николай Софийски", 1896 г. (арх. А. Торньов), ул. "Пиротска"/бул. "Опълченска", завършена през 1900 г.;
от рождението на арх. Димитър Цолов, роден през 1896 г. в гр. Оряхово. Автор на сградата на Министерството на войната (1937–1944 г.), кинотеатър "Роял", хотел "Балкан" (1957 г.), Народната библиотека (1939-1953 г.), Българската народна банка (1934–1939 г.), църквата "Света Неделя" (1928-1930 г.), жилищни кооперации и др.

125 ГОДИНИ
от рождението на инж. Иван Иванов, роден през 1891 г. в Сливен. Считан за един от най-успешните кметове (1934–1944 г.) на София. Проучва, проектира и ръководи изграждането на водопровода "Рила – София" (1925–1933 г.), яз. "Бели Искър" (1939–1950 г.) и яз. "Искър" (1950–1956 г.). По време на неговия мандат се извършват редица благоустройствени дейности в областта на водоснабдяването, канализацията, павирането, озеленяването и транспорта на столицата;
от изграждането на Орлов мост, 1891 г., автор арх. Вацлав Прошек, който участва и в строителството на моста заедно с братовчедите си Георги и Йозеф Прошек;
от рождението на арх. Станчо Белковски, роден през 1891 г. в София. Автор на много обществени и жилищни сгради, по-известните между които са комплекс "България" (1934–1937 г.), ул. "Цар Освободител" № 4, кинотеатър "Балкан" (1935–1937 г., сега Младежки театър), бул. "Дондуков" № 8, Студентския дом, пл. "Народно събрание" №, 10, Телефонната палата, (1942–1947 г.) ул. "Гурко" и др.;
от рождението на арх. Георги Папазов, роден през 1891 г. в Париж. Участва в проектирането и строителството на Съдебната палата, един он основателите на Софпроект, ръководител на градоустройствени проекти за жилищните комплекси "Оборище" (б. "Вл. Заимов"), "Западен парк", "Хиподрума", "Лагера" и "Изток";
от построяването на Дюлгерското здание, 1891 г., ул. "Хр. Ботев" № 71, автор арх. Наум Торбов;

135 ГОДИНИ
от приемането на първия градоустройствен план на София - плана Амадей-Роубал или т. нар. "Батенбергов план" през 1881 г.

140 ГОДИНИ
от рождението на арх. Пенчо Генчев Койчев, роден през 1876 г. в Дряново. Автор на двореца в Бистрица, Боровец (1902–1903 г.), разширение на сградата на Народното събрание (1927–1928 г.), сграда на Съдебната палата (по преработени планове на арх. Н. Лазаров (1928–1936 г.), жилищна сграда на ул. "Шипка" № 50, бул. "Евлоги Георгиев" № 38, жилищни кооперации на ул. "11-ти август" №7 и №5, бул. "Княз Дондуков" № 66 и № 76, ул. "Добруджа" № 9, ул. "Цар Иван Асен II" № 9. Автор e на много обществени сгради в София: Природонаучния музей бул. "Цар Освободител" №1/ул. "Бенковски", Първа девическа гимназия, Първа мъжка гимназия, ул. "Стара планина" №11, Ветеринарно-медицински факултет към МА, Анатомичен институт към МА и Психиатрия към МА;
от рождението на картографа Тома Пищачев, роден през 1876 г. в София. Той е от първите български картографи, оставил богато картографско наследство въз основа на кадастрални и застроителни планове. Съставя и издава план-указатели на София с отлични графични изображения. Умира през 1955 г. в София;

155 ГОДИНИ
от рождението на арх. Йозеф Прошек, 1861 г. в Бераун, Бохемия. Автор на проекта за Лъвов мост (заедно с В. Прошек), 1889 г., къща на Салабашев, ул. "Кракра". Работи в Софийска община;

160 ГОДИНИ
от рождението на арх. Фридрих Грюнангер, роден през 1856 г. в Шесбург (дн. Румъния). Автор на североизточното крило на Княжеския дворец (1894–1895 г.), Софийска семинария и църква "Св. Иван Рилски", (1902–1914 г.), къща на Сърмаджиев (сега резиденция на Турската република, (1903 г.), къща на Димитър Яблански (1906–1907 г.), сграда на Богсловския факултет, пл. "Св. Неделя" (1904–1908 г.), Софийска синагога (1904–1910 г.). Част от жилищните и обществени сгради, проектирани от арх. Грюнангер в София, са разрушени по време на Втората световна война;
от рождението на художника Иван Мърквичка, роден през 1856 г. в с. Видим при Дуба, Чехия. Той е сред най-важните фигури в българския художествен живот след Освобождението, един от основателите на новото българско изобразително изкуство. Съосновател е на Рисувалното училище;

165 ГОДИНИ
от рождението на проф. арх. Антон Томишко, роден през 1851 г. в Чехия. Автор на "Паметник на загиналите медицински чинове" в Докторската градина и църквата-костница в с. Шипка. Умира през 1900 г. в Санкт Петербург, Русия.

175 ГОДИНИ
от рождението на арх. Адолф Вацлав Колар, роден през 1841 г. в Бешвич, Чехия. Първият градски архитект на София след Освобождението през 1878 г. Участва в разработването на първия градоустройствен план на София (1878–1879 г.), автор на проекта за Градската градина (1879 г.), стария хотел "България", пл. "Ал. Батенберг"/ул. "Дякон Игнатий" (1880–1885 г.), Централна гара (1888 г.), Министерството на войната, ул. "Дякон Игнатий" (1885 г.), паметника на Васил Левски (1884–1885 г.), Военното училище (1887–1892 г.), Военния клуб (1895–1898 г.) и др. Умира в София през 1900 г.

І. Дни на софийските светци:

1. 11 февруари – св. вмчк Георги Софийски Нови (Кратовски), 1497–1515 г.

2. 26 март – св. мчк. Георги Софийски Стари, 1437 г.

3. 17 май – св. вмчк. Николай Нови Софийски, 1555 г.

4. 21 май – св. мчк. Константин Софийски, 1737 г.

5. 26 май – св. вмчк. Симеон Самоковски и Софийски, 1737 г.

6. 26 май – св. мчк. Георги Софийски Най-нови, 1530 г.

7. 27 май – св. вмчк. Терапонтий Софийски, 1555 г.

8. 28 май – св. пр. Софроний Софийски (Български), 1515 г.

9. 3 ноември – св. пр. Пимен Софийски (Зографски), 1540–1620 г.

ІІ. Дни на православните светци, чиито мощи са съхранявани или продължават да се съхраняват в София и се честват в града:

1. 19 октомври – св. Йоан Рилски, 946 г.

2. 30 октомври – св. Стефан Сръбски или Св. Крал, 1460 г.

ІІІ. Дни от средновековната и възрожденската история на София, България и българите част от културно-историческия календар на София през 2016 г:

1. 1140 години от рождението на св.Йоан Рилски и 1070 години от кончината му (876–946)

2. 540 години от обновяването и зографисването на църквата на Драгалевския манастир от Радослав Мавър (1476 г.)

3. 220 години от рождението на самоковския живописец Димитър Зограф (1796 г)

ІV. Събития от историята на различните институционални, социални, етно- и конфесионални общности в София, които имат кръгли годишнини през 2016 г.

1. 3 януари 1901–7 март 1971 г. – 115 години от рождението на българския патриарх Кирил и 45 години от смъртта му

2. 12 януари – 80 години от построяването на арменския народен дом и 80 години от освещаването на арменската църква

3. 5 юни – 90 години от създаването на Ефория "Зограф"

4. 2 януари – 140 години от излизането на първия брой на протестанския вестник "Зорница"

Последни археологически разкрития в базиликата "Св. София" в рамките на източния некропол на Сердика

Ръководител Юниан Мешеков

Във връзка с реализиране на "Архитектурен проект за адаптация и експониране на археологическото ниво в подподовото пространство на Базилика "Св. София", последни етапи, през периода 2009–2011 г., бяха разкрити, проучени и документирани пет нови гроба, четири от които експонирани в археологическото ниво. Всички гробни съоръжения са с ориентация и-з, с известни отклонения.

Гроб №1, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан и тухлено дъно. Гробът е срязан и изнесен в цялата си западна половина при изграждането на западен зид на северно рамо на трансепт от съществуващата днес базилика. Костният материал е запазен от таза, към долните крайници и принадлежи на индивид от мъжки пол. Гробен инвентар отсъства.

Гроб №2, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Покрит с два броя добре оформени правоъгълни масивни каменни плочи. Гробът се ситуира успоредно, под надлъжната ос на западен зид на Църква 1 (т. н. мартирион) и неговото вторично дострояване и удължаване в западна посока, след 313 г. Костният материал принадлежи на четиричленно семейство, погребани по едно и също време. Гробен инвентар отсъства.

Гроб № 3, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Покрит с два броя грубо оформени масивни каменни плочи, с тухлено дъно, с оформено "възглавие". Гробът в източния си край е прекъснат в градежа си от източния зид на южно рамо на трансепт от съществуващата днес базилика, но източната покриваща плоча не е демонтирана, а е запазена in situ и съобразена с базиликалния градеж. Интерес представлява фактът, че при изграждането на зида на трансепта, строителите са унищожили друг гроб – хронологически по-късен и разположен над настоящия № 3, като са събрали костния материал и са го вложили в източния край на гроб № 3. Костният материал е запазен до таза и принадлежи на индивид от женски пол. Долните крайници са смесени с костен материал, принадлежащ на споменатия по-горе реинхумиран през Античността, вероятно индивид от мъжки пол. Гробен инвентар отсъства.

Гроб 4 – № 1/`10, зидан, с покривна плоча, ситуиран напречно под западен зид на западно уширение на наоса на Църква 1. Гробът частично е засегнат в западната си стена при изграждането на споменатия вторичен зид на Църква 1. Костният материал е запазен в неанатомичен порядък и принадлежи най-малко на два, а възможно и на три индивида, от мъжки и женски пол. Гробен инвентар не е разкрит.

Гроб 5 – № 1/`11, зидан, с покривна плоча, ситуиран под по-късна, засводена гробница, стъпваща върху него. Двете съоръжения са разположени в пространството под южния кораб на Базиликата. В настоящия гроб бе установено наличие на повече от 20 индивида, в неанатомичен порядък, в следствие реинхумация на костен материал, с вероятен произход от горната, по-късна засводена гробна камера. Допустимо е предположението, че при изграждане основите на южния зид на базилика "Св. София" в кр. на V – нач. на VІ в., съоръжението е било засегнато по цялата си южна част, при което костният материал от него е прехвърлен в по-ранния гроб, разположен под него.

За гробните новоразкритите гробни съоръжения може да се приемат хронологически рамки на употребата им след средата, през късния ІІІ в. и не по-късно от самото начало на ІV в., преди изграждането на Църква 1 и последвалото го дострояване и удължаването й в западна посока.