Опазване на културното наследство

ИЗЛОЖБА „БРАЗИЛИЯ: ЗЕМЯ И ХОРА“

Триъгълната кула на Сердика отново е част от София хартиен арт фест. Този път откриваме изложба, посветена на Бразилия, на 6 октомври 2026 г. (вторник) от 18:00 ч.

04/10/2026

Background

ФЕСТИВАЛ „УЛПИЯ СЕРДИКА MMXXVI“

Археологическият парк „Западна порта на Сердика“ е домакин на Международния фестивал на живата история „Улпия Сердика MMXXVI“ в един от дните му на провеждане – 3 октомври 2026 г. (събота).

01/10/2026

Background

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ

Европейската нощ на учените 2026г. в София ще се проведе на 25 и 26 септември 2026 г. за 19-та поредна година в България. Събитието ще се състои от 16:00 до 22:00 ч. пред Регионалния исторически музей – София на пл. „Бански“ №1, където ще бъдат разположени различни по тематика щандове, представящи атрактивно новостите в българската и световна наука.

20/09/2026

Background

Източната порта на Сердика-Средец участва в защитата на града от ІІ до ХІV в. В сегашния си монументален вид - от каменни блокове, с две петоъгълни кули, външна порта със спускаща се врата (катаракта) и вътрешна порта с три прохода, тя датира от времето на имп. Юстиниан І (527-565 г.). В първоначалния си вид, при първото изграждане на крепостната стена, портата представлява солидно трипроходно тяло – широк, централен засводен проход за превозни средства и два странични, по – тесни – за пешеходци. Крепостната стена от този период е изградена изцяло от тухли, върху цокъл от каменни блокове. През второто основно преустройство на стената (кр.ІІІ – нач.ІV в.), източната порта не претърпява особени промени. По времето на имп. Юстиниан І, портата е снабдена с две петоъгълни кули, които са охранявали проход, изграден от масивни каменни блокове. Пасажът между по-ранната триделна порта и по-късната едноделна порта е охраняван чрез две малки врати, оформени в петоъгълните кули. С някои преустройства, източната порта запазва изгледа си и през Средновековието.

Първите разкопки на източната порта на антична Сердика започват през 1966 г. Повод е разкриването на археологически останки при строежа на съвременен градски подлез. Подлез "Източна порта" е официално открит през 1971 г. след провеждането на подробни археологически проучвания. В периода 1993-1999 г. подлезът не функционира поради изключително лошото си състояние. През 1999 г. е извършена реконструкция на подлеза, както и консервационно-реставрационни дейности на археологическите паметници и комплексът отново е отворен.

Обекти, предоставени за управление на ОКИ "Музей за история на София" с решение на СОС

1. Подлез "Източна порта на Сердика";

2. Археологически останки в околното пространство на църква "Свети Георги"- Ротондата;

3. Мемориал "Гарнизонно стрелбище";

4. Паметник на Незнайния Войн – до южната стена на Базилика "Света София";

5. Сграда на Централната минерална баня и принадлежащия й "Бански площад";

6. Църква "Свети Спас" с част от крепостната стена под сградата на "Булбанк"

7. Западна порта на Сердика – ул. "Вашингтон" и ул. "Кн.Борис I";

8. Триъгълна кула от крепостната стена на Сердика – ул. "Екзарх Йосиф" № 27;

9. Кръгла кула от крепостната стена на Сердика до каптажа на минералния извор и лапидариума;

10. Археологическо ниво в сутерена на Базиликата "Св.София";

11. Мавзолей - гробница на Княз Александър Батенберг

Юридическата защита на културно-историческото наследство на територията на гр. София и Столична община е регламентирана чрез нормативна уредба и т.н. специални закони:

Закон за културното наследство;
Закон за закрила и развитие на културата;
Наредба №12 на Министерство на културата;
Наредба №2 на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройство;
Наредба №6 на Министерство на регионалното развитие и благоустройство;
Наредба №11 на Министерство на културата;
Конвенция за защита на архитектурното наследство;
Закон за устройство на територията;
Закон за устройство и застрояване на София;

Недвижимото културно наследство на София според пространствената си структура и териториален обхват се дели на единични и групови (комплекси, ансамбли и резервати). Според научната и културна област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, на градинско и парково изкуство, на урбанизма, културен ландшафт, етнографски и културни маршрути.

Собственици и заинтересовани лица могат да получат информация за статута на обектите на културното наследство в Научно-документалните архиви на ОКИ "Музей за история на София" и НИНКН, както и в техническите служби към общините, на чиято територия те са разположени.

Културното наследство в Столична община обхваща над 1720 обекти и териториални структури със статут на недвижимо архитектурно наследство, в това число:

"Боянска църква" - обект на Световното наследство
два резервата /Историко-археологически резерват на антична Сердика и средновековен Средец (ИАР "Сердика-Средец"), "Борисова градина"/
система от групови ПК/КЦ на територията на централна градска част и общините извън нея в рамките на компактния град
38 обекта на градинското и парково изкуство със статут
829 единични обекта със статут на територията на централна градска част (ЦГЧ)
465 единични обекта със статут в общините извън ЦГЧ
110 археологически обекта извън ИАР "Сердика-Средец"
63 църкви на територията на София и СО, извън ЦГЧ
65 художествени надгробия на територията на Централни софийски гробища
17 манастира на територията на СО - декларирани и обявени за ПК/КЦ
57 войнишки паметника на територията на СО

СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТИ

С Решение №325/28.06.2012 на СОС, в структурата на ОКИ «Музей за история на София» всички дейности по опазване на недвижимо културно наследство се осъществяват в отдела «Опазване на недвижими културни ценности», който се състои от 3 сектора:

Консервация и реставрация на недвижими културни ценности
Проучване, оценка и научен архив на обектите на НКН
Паметника на незнайния войн.

Съгласно Правилника за устройството и дейността на ОКИ «Музей за история на София», Чл. 7 /3/, дейностите по апазване и представяне на недвижимите културни ценности включват:

Издирване, изучаване, документиране и отчет на паметници на културата/ културни ценности (ПК/ КЦ) с цел обезпечаване на юридическата им защита. Внасяне на мотивирани предложения в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и в Националния съвет за опазване на недвижимото културно наследство (НСОНКН) към Министерство на културата във връзка с промени в статута.
Участие в изработването на общи и подробни устройствени планове и указания за проектирането и провеждането на консервационно-реставрационни работи;
Съставяне и провеждане на проекти и програми с общинско, национално и международно значение, включително и такива на Европейския съюз;
Извършване на експертна оценка за обекти на недвижимото културно наследство (НКН), собственост на Столична община, или намиращи се на територията й;
Стопанисване и опазване на отредените от Столична община обекти - ПК/КЦ;
Съхраняване, попълване и подръжка на научно-документален архив за ПК/КЦ на територията на София и Столична община;
Сигнализиране за незаконни действия по отношение на опазването на обектите на НАН;
Възлагане и сключване на договори за проучвателни и проектни дейности, изпълнение на консервационно-реставрационни работи (КРР) и на строително-ремонтни дейности;
обезпечаване и доставка на съоръжения и оборудване за обектите ПК/КЦ;
Провеждане на процедури за изпълнение на КРР, отдаване под наем или концесия;
Изготвяне и осъществяване на специфични технологии, свързани с опазването, както и осъществяване контрол по проектните решения, технологии и изпълнение на КРР;
Координиране на дейностите между проектант и изпълнител по време на КРР и организиране провеждането на държавно-приемателни комисии и процедури по разрешение за ползване на обектите на НКН;
Осъществяване дейности, свързани с експлоатацията, поддръжката и ремонт на обекти на НКН, предоставени за стопанисване от СО;
Справки и конкултации за медии, студенти, докторанти, граждани и др.;