В своя корпус на традиционните обичаи „Народна вяра и религиозни обичаи”, основоположникът на българската етнография Димитър Маринов е поместил сведение за интересен, но непрактикуван след края на ХІХ в. обичай в Софийско. Посочил е и селата, в които той е имал разпространение - разположени като дъга около София.

Сред любимите забавления в свободното време на софиянци, наред с кафенетата, в които клиентелата е предимно от мъже, любими стават забавите и вечеринките. В тях присъстват и жени, което ги прави еднакво привлекателни за двата пола.

Преди сто години, това е времето на прабабите на сегашните деца. София все още не е този голям, шумен и забързан град. Игрите по цял ден са на улицата, тъй като там е спокойно, няма го потокът от коли, а само от време на време преминава някоя каруца.

Кръстът в софийския квартал „Лозенец” е първият мемориален паметник в столицата след Освобождението на града през 1878 г., издигнат с инициатива и средства на местното население. За него софиянци избират най-високото място с изглед от и към града в красивата, обичана и почитана местност „Курубаглар” (Старите лозя) в дн. кв. „Лозенец”.

Софийските книжари Стоян Вардев – Табака (неизв. - 1877), Никола Крушкин – Чолака (1846 - 1877), Георги Стоицев – Абаджията (неизв. - 1877), Никола Вардев (1834 - 1915) и Киро Гьошев – Кафеджи (неизв. - 1877) заемат полагащото им се място сред представителите на софийския възрожденски елит.