На 9 септември се навършват 80 години от рождението на българския писател и изявен драматург от близкото минало Станислав Стратиев. Роден е през 1941 г. в град София, а истинското му име е Станко Стратиев Миладинов. В родния си град завършва гимназия и българска филология в СУ „ Кл. Охридски”. В 60-те и до средата на 70-те години на ХХ в. е редактор последователно във вестниците „Народна младеж” и „Стършел”. След това, около 15 години работи в Държавния сатиричен театър, първоначално като драматург, след това като директор и художествен ръководител. В 90-те години на ХХ в. е един от коломнистите на в. „Стършел”. Издъхва на 20 септември 2000 г., сравнително млад - на 59 години, във Виена, където е бил на гости на сина си.
Първите си произведения Станислав Стратиев публикува във в. „Средношколско знаме“ през 1958 г. Пише разкази, фейлетони и сатирични миниатюри за вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и за списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Първата му самостоятелна книга „Самотните вятърни мелници“, напечатана през 1969 г., е съставена от разкази за детството в един краен софийски квартал. Следват книгата с хумористични разкази и миниатюри „Троянският кон“ (1971) и книжката за деца „Пътешествие без куфар“ (1972). Сърцевината на белетристичното творчество на Стратиев са трите повести: „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977) и „Диви пчели“ (1977).
Стратиев е автор на много незабравими разкази и е създател на героя Стоян, смятан за един от съвременните бай Ганьовци. Някои от неговите най – български творби са „Български послепис", „Българската участ", „Българският самурай", „Българската участ", „Разговор на български турист с немски гълъб на Мариенплац в Мюнхен", „Български шишета", „Българска гледна точка", „Боже пази България", „Развод по български" са само някои от най-българските творби, чиито автор е Ст. Стратиев. В една от последните си миниатюри той сам прави равносметка на жизнения си път:
Помня само, че работихме цял живот.
Какво точно - не си спомням.
Май прокопавахме плавателен канал.
Или затрупвахме плавателен канал.
Във всички случаи, животът мина.
През 1974 г. в Сатиричния театър е поставена първата пиеса на Ст. Стратиев – „Римска баня“, а в продължение на повече от петнадесет години драматургията му се радва на изключителна популярност. Следват незабравимите постановки на „Рейс“ (1980), „Максималистът“ (1984), „Животът, макар и кратък“ (1986), „Празни стаи“ (1999).
Централно място в драматургията на Стратиев заема трилогията за Иван Антонов – „Римска баня“ (1974), „Сако от велур“ (1976) и „Мамут“ (1990). Проблематизирайки смисъла на юридическото чрез мотива за внезапно изникналата римска баня в хола на героя („Римска баня“), нелепата власт на бюрокрацията („Сако от велур“) и чувството за вина, въплътено в едно необяснимо петно върху стената („Мамут“), трилогията на Стратиев задава национално обагрено екзистенциалните теми за самотата, отчуждението и неуспеваемостта на разума.
От началото на 90-те години в периодичния печат започва да излиза т. нар. „лапидарната проза“ на Стратиев – фрагменти, миниатюрии, сатирични есета, изградени чрез играта с цитата, паремията, парафразата и клишето.
Станислав Стратиев е автор на сценариите на девет филма, като между тях са екранизациите по повестите „Дива патица между дърветата“ („Пазачът на крепостта“, 1974, реж. М. Николов) и „Кратко слънце“ (1979, реж. Л. Кирков), както и на сценария на знаковия за времето филм „Оркестър без име“ (1982, реж. Л. Кирков).
Носител е на награда на СБП за книгата „Живот в небето“ (1983), на наградата на София за литература и театър за пиесата „Римска баня“ (1984), на Димитровска награда (1986), на награда за драматургия на фестивала в Мобьож (Франция) за пиесата „Животът, макар и кратък“ (1990), на награда „Аскеер” на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“ (1993) и др.
Пиеси на Стратиев са превеждани и изпълнявани на английски, испански, руски, френски, шведски и др. езици.
