На 24 април 2022 г се навършват 145 години от избора на ловчанския митрополит Йосиф за български екзарх. Той един от радетелите за просвещение, религиозна независимост, единство и политическата свобода на българите. В историята на българския народ и българската църква това е един изключително важен избор, описан подробно и максимално достоверно в книгата на проф. Христо Темелски „Дипломатът в расо. Екзарх Йосиф І – живот и дейност”, издадена в София през 2015 г. Там са представени конкретните причини и обстоятелства, които водят до неговото осъществяване.
След неуспешната Цариградска посланническа конференция, в навечерието на Руско – турската война 1877-1878 г. в средите на Българската екзархия в Цариград настъпват сериозни разногласия. Проруски настроеният екзарх Антим не бил удобен за Високата порта, а неговият опонент - русофобът д-р Стоян Чомаков държал на лоялността към султана и преустановяване на отношенията с Патриаршията. Под давление на д-р Чомаков, турският външен министър Савфет паша кани някои от българските владици, за да им предложи бламирането на екзарх Антим. В същото това време турската преса води безмилостна кампания срещу Българския екзарх.
В деня на обявяване на Руско-турската война – 12 април 1877 т., в Екзархията свикват общо събрание, което след ожесточени спорове получава оставката на екзарх Антим и „позволява” в 40-дневен срок да се избере нов екзарх. На 24 април се провежда „общ събор”, на който присъстват трима български митрополити и 16 от цариградските българи. При гласуването били използвани черни и бели („одобрителни гласове”) мъниста. Най-много гласове получил Ловчанският митрополит Йосиф, а в протокола записват „Съборът с ръкопляскания прогласява Негово Високопреосвещенство Йосиф като правилно и законно избран екзарх”.
Анализирайки проведения избор на основата на Екзархийския устав от 1871 г., проф. Темелски прави извода, че той не е правилен и законен, тъй като са нарушени четири негови члена – 15, 18, 19, 20. На три от 8 точки в първия член Йосиф изобщо не отговарял. Той бил на 37 години, а не на 40, нямал църковно образование, а само светско и е управлявал епархия 3, а не изискваните най- малко 5 години. В останалите три члена изискванията се свеждат до осигуряване на избор от общ църковно-народен събор, какъвто не е свикван.
Тогава, кое дава право в избирателния протокол да се запише, че „правилно и законно е избран” Йосиф за екзарх. Според проф. Темелски на този въпрос може да отговори всеки, който познава епохата и някои конкретни факти и обстоятелства оттогава. Екзархийският устав, който се определя като нарушен в четирите параграфа, тогава не е бил одобрен от Високата порта и фактически не е бил в сила. Това положение се запазва до 1913 г., когато екзархът премества седалището си от Цариград в София.
Общ църковно-народен събор не е свикан поради военното положение и краткия срок от 40 дни за избор. Ловчанският владика научава за избирането му за Български екзарх от изпратената му, на следващия ден, телеграма и след сериозен размисъл, в изключително трудни времена, решава да поеме своя кръст. Той отговоря също с телеграма, че приема новия пост и чака следващи нареждания.
На 3 май 1877 г. Савфет паша потвърждава със съобщение до митрополит Панарет Пловдивски, че султанският указ за новия български църковен глава е издаден и че той е поканен официално в Цариград да заеме отреденото му място. На следващия ден Йосиф получава телеграма от Великия везир Едхем паша, с която му заявява че е „избран от царя за екзарх”. Митрополит Панарет също изпратща на Йосиф телеграма , с която му съобщава, че след няколко дни ще го очакват по пътя му в Карлово.
Прощалната служба на бъдещия екзарх в Ловеч е на 8 май, когато той тръгва на път за Цариград. По пътя служи и в Пловдив, посрещнат е радушно с угощения в Одрин, а на 15 май пристига в турската столица, без официални тържества, поради военните неуспехи на империята. Пет дни по-късно в Екзархийския дом в Ортакьой Йосиф свиква събрание за да благодари на избирателите за оказаната му чест. Официалният султански указ – берат за утвърждаването му в екзархийско достойнство получава от великия везир Едхем паша на 28 май 1878 г. Два дни по-късно 37- годишният Български екзар Йосиф І изпраща до паството си Окръжно №4, в което се съдържа програмата за бъдещата му дейност.
