Радосвета Бояджиева (10.01.1923 – 18.09.2018) е първата българска жена – диригент. Нейна първа изява на пулта е на 31.03. 1946 г., когато е само на 23 години. Нейният удивителен творчески път продължава чак до 86-годишната й възраст.
Нейни учители в музиката са пианистката Недялка Чернаева и съпругът й - прочутият български цигулар Васил Чернаев.
Като студентка в Теоретичния отдел на Музикалната академия учи при Панчо Владигеров, Марин Големинов, Людмила Прокопова и Ана Тодорова. Още в младежките си години като ученичка по пиано на Андрей Стоянов, тя показва необикновенна работоспособност и постоянство. Свири по 16 часа на ден. Забележителна е нейната музикална памет – тя помни наизуст партитурите на произведенията, които дирижира.
Основателка е на Държавния симфоничен оркестър и е диригент към Софийската държавна филхармония и Софийската опера продължение на 23 години. В репертоара й са включени оперите „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Отело“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Бохеми“, „Кармен“, „Борис Годунов“, „Дама Пика“, „Евгений Онегин“, „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ и др.
Диригжирала е симфонични оркестри в Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. Автор е на реквиема „Молитва за България“ за хор, оркестър и солисти (2006)
През 1973 г. създава в родния си град Врачанската филхармония и е нейн главен художествен ръководител до 1988 г. Организира към община Враца камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува "Радосвет" и изнася поредица от концерти в страната.
За дългогодишната си творческа дейност Радосвета Бояджиева е удостоена със званието Народен артист“ (1981), Почетна грамота на Министерството на културата (1999). През 2003 г. получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за приноса й в развитието на българската култура. Тя е и Почетен гражданин на Враца от 2000 г.
