Исторически календар - Регионален исторически музей

В навечерието на Деня на народните будители си припомняме за една важна годишнина – 1135 години от началото на разпространението на славянската писменост в българските земи. Това събитие от 886 г. се свързва с управлението на българския княз Борис І, с дейността на двамата солунски братя – Кирил и Методий и на техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На 27 юли Българската православна църква ги чества заедно като първоучители, просветители и равноапостоли на славянските народи и ги обозначава като св. Седмочисленици. Тя оценява по достойнство делото им и определя този ден за общото им почитане, независимо, че в Православния църковен календар за всеки от тях си има ден. Братята Кирил и Методий са определяни като бляскави победители в борбата с триезичната ерес, като създатели на глаголицата, като организатори в превеждането на богосложебните книги и проповядването на славянски език. Те умират извън българските земи, съответно в Рим и Моравия. Гръбът на Кирил се знае и почита – в базиликата Сан Клементе в Рим. Методий е починал в Моравия, но до днес не е открит негов гроб. Ангеларий умира в българската столица Плиска, в дома на болярина Чеслав, веднага след като пристига заедно с Климент и Наум, изгонени от Моравия. За Горазд се смята, че е проповядвал по най-западните предели на Симеонова България, където се намира и гроб на негово име в манастир до албанския град Берат. Името на Сава се свързва и с още едно Лаврентий. Предполага се, че след като е приел монашество е сменил името си по църковен обичай. Наум учредява школа в Плиска, в която с останалите сподвижници полагат основите на българската християнска църква, държава и просвета. След историческия църковно-народен събор през 893, той е изпратен на мястото на Климент в основания от него своеобразен университет в Охрид, където умира. Преди да бъде ръкоположен за епископ Климент Охридски опростява сложната глаголическа азбука и създава кирилицата, на която пишем до днес. Книжовната му дейност е неразривно свързана с църковната. Основава множество манастири и църкви, огнища на просвета и християнизиране. Патронът на Софийския университет умира последен от св. Седмочисленици и датата на неговата кончина е учредена за всеобщото им честване. Така през ІХ в., преди повече от хилядолетие, българският народ приемайки славянската писменост тръгва по пътя на християнизирането, просвещението и изравняването с останалите народи в Европа. Няколко десетилетия по-късно Българската държава достига своя „златен век” в развитието на културата и книжнината на народа си.