Преди Освобождението на София (1878) в града съществуват няколко пазарища, в които през определени дни от седмицата се събират селяни и граждани и се извършват покупко-продажбите на различни видове стоки. Мащабното строителство в края на ХІХ и началото на ХХ век и възникването на нови столични квартали изместват тържищата и те се установяват на други места. Променят се техният характер и устройство.
Но несъмнено през следващите десетилетия те се превръщат във важни търговски центрове и привлекателни места за социални контакти. Между сергиите и магазинчетата се срещат стари приятели, близки и роднини. В непринудени разговори те коментират проблеми от ежедневното битие и кварталните клюки. Условно пазарите в София могат да се разделят на няколко вида.
Започваме с покритите постоянни пазарища. Сред тях безспорно ключово значение има Централният софийски пазар - Халите. Началото на изграждането му е поставено през 1909 г. и след две години той отваря врати. Скоро се превръща във важен търговски обект и неоспорима придобивка за гражданството. Сградата е разположена върху площ от 3200 кв. м в централната част на столицата. Постройката е в стил „Ренесанс” и е една от гордостите на София.
В Халите са обособени 169 продавници (дюкяна), от които 86 месарски, 28 за зеленчуци, 20 за млечни произведения, 14 рибарски, 15 за клане на птици, 4 бакалници и 2 амбалажни помещения. За правилното развитие на покрития пазар още при неговото откриване е определен голям район наоколо, в чертите на който е забранено да се отварят магазини за месо. С откриването на Халите се поставя началото на едно постепенно подобрение и хигиенизиране на търговията с най-податливите на разваляне продукти.
Функционирането на тържището е и първият сигнал, че започва да се слага край на ориенталщината в тази сфера. Освен това то осигурява работа на близо 500 наематели и работници. Сградата е собственост на Столичната община и от наемите тя прибира значителни приходи, които варират между 7 и 9 милиона лева годишно. През 20-те години на миналото столетие в Халите е осигурена 24 часова професионална охрана. Ограничена е спекулата на търговците в покрития пазар, което води до намаляване на цените на стоките. Извършено е преустройство на сградата, подобрена е хигиената в нея. От странство е доставена и монтирана модерна хладилна инсталация. Всичко това дава възможност да се осигури нормална прехрана на драстично нарасналото столично население.
В съвсем друго състояние действа друго покрито тържище на площад „Позитано”, известно още като „Солни пазар”. Неговото построяването е извършено през 1928/1929 г. Общата площ е близо 2000 кв. м, на която са разположени 60 магазина под формата на барачни павилиони. Те са лошо поддържани и често сменят наемателите си. Това налага непрекъснатото им ремонтиране.
От началото на ХХ в. на бул. „Драгоман” (днес бул. „Стефан Стамболов”) и на други столични улици и кръстовища, в полуразрушени бараки, покрити със тенекета и платна, се предлагат и продават различни стари вещи. Търговците плащат по 150 лв. месечно сергийно право. Тази импровизирана и безконтролна търговска дейност загрозява града и създава условия за разнасяне на мърсотия и зарази. Ето защо по хигиенични и естетични съображения се пристъпва към създаването на вехтошарски пазар. Сградата е изградена през 1933/1934 г. и се намира на ъгъла на бул. „Константин Стоилов” (днес част от бул. „Васил Левски”), бул. „Сливница” и ул. „Ангиста”, в съседство до Сточна гара. Състои се от два етажа, на които са разположени 139 магазини, служебни помещения, складове, кафене и бръснарница. Те са наредени около един елипсовиден двор с входове и витрини. За да има контрол всички вещи и предмети се вкарват през централния вход и веднага се дезинфекцират.
Тържището работи всеки ден. Общината отдава помещенията срещу минимален наем от 300-400 лв. на месец. Целта е да се помогне на бедните търговци и да се премахне възможната спекула от страна на заложните къщи. Недостатък на вехтошарския пазар е, че той е отдалечен от гъстонаселената и търговска част на града. До него няма и трамвайна мрежа. Поради тези причини това първо по рода си столично стопанско и социално предприятие не работи в предварително прогнозираните мащаби.
Съставна част от софийските покрити пазарища е новата кланица. Тя се строи през периода 1930-1934 г. Намира се в Индустриалния квартал, близо до Централните софийски гробища. Състои се от няколко сгради с обща площ 22 330 кв. м, в които се настаняват животните и се извършват основните операции по тяхното клане и разфасоване. Годишно полученото и експортирано месо е между 15 и 20 хиляди тона. В кланицата се препитават над 900 души, предимно колачи, кожари, кантарджии и търговци.
В Столичната община се поставя и дълго коментира въпросът за построяване на сграда за зеленчукова борса при гара „Сердика” от Околовръстната железопътна линия. Тя се намира непосредствено до бул. „Княгиня Клементина” (днес бул. „Александър Стамболийски”). Изказва се и предложението за създаване на млечна централа, в която да се съхранява и обработва докарваното от софийските села доброкачествено мляко. Ала за съжаление тези идеи остават нереализирани.
А сега да се насочим към откритите пазарища. Сред тях се откроява Женският пазар. Той е най-престижното търговско средище в столичния град. Първоначално се намира до джамията на бул. „Мария Луиза”. По-късно е преместен на бул. „Драгоман” и краят му е до Лъвов мост. Състои се от около 350-400 обикновени дъсчени бараки и сергии с навеси. Те са собственост на търговците, които плащат такси за търговско право. Тук селяни от близките села предлагат най-разнообразни стоки, свързани с изхранването и обличането на софиянци, с поддържането на техните домове. Извършва се и разносна търговия. Открояват се продавачите на салеп, халва, картофи и зърнени храни. С времето на пазара се откриват пивници и кафенета, където софиянци и гости на столицата на „сладки приказки” задоволяват своите питейни потребности.
Говеждият пазар се разполага в помещенията на старата кланица, където се пресичат железопътната линия и река Владайска, до бул. „Сливница”. Той работи ежедневно. Освен това животни се предлагат във вторник и петък и на открито, долу в коритото на реката. Най-много се търгуват едър и дребен рогат добитък и свине. От това тържище Общината получава значителен годишен приход в размер на близо 1,5 милиона лева. Спазват се всички хигиенични правила, а обменът на стоката се контролира от фелдшери.
В София има и няколко открити постоянни квартални пазарища. Те са предимно за търговия с плодове и зеленчуци, за дърва и горива, за вълнени изделия и др. Повечето от тях са ежедневни. Един от най-интригуващите, който предизвиква интереса на софиянци, е слугинският пазар на ул. „Трапезица”. Тук по-заможните жители на столицата идват да търсят домашни помощнички. Най-често за такива се предлагат жени от близкото село Дървеница. Временни открити тържища (събори) се откриват преди големите празници – Рождество Христово, Нова година, Великден, Гергьовден, Връбница, Петковден и др. Те се разполагат в центъра около площад „Света Неделя”, на бул. „Дондуков”, бул. „Кн. Клементина”, бул. „Мария Луиза”, както и в кварталите „Коньовица“, „Разсадника“, „Подуене“ и др.
Днес, по ред причини, някои от старите софийски тържища са закрити. Други продължават да съществуват. Те обаче са значително по-модерно устроени и изпълняват разнообразни функции.
Александър Мирков, РИМ-София
На снимките:
1. Софийските хали
2. Солни пазар на пл. „Позитано”
3. Женския пазар
4. Пазар на софийска улица
5. Говежди пазар
6. Говежди пазар
7. Селянин на Женския пазар
