РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СОФИЯ представя изложбата „София. 110 години Владимир Мански“. Експозицията може да бъде разгледана от 17 септември 2024 г. до 30 април 2025 г. в залата за временни изложби в централната сграда на музея на пл. „Бански“ 1.
Експозицията се организирана по случай отбелязването на 110 години от рождението на художника и представлява една своеобразна разходка във времето и представя множество емблематични сгради в нашата столица – някои съхранени и до днес, както и такива, които вече не съществуват.
Изложбата се реализира в партньорството на Националната художествена галерия, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, Централен държавен архив, ХГ „Никола Петров“ - Видин, ХГ Казанлък, Съюз на българските художници.
Експозицията е част от празничната програма на музея по повод Деня на София – 17 септември.
Владимир Мански или Владимир Иванов Велев, както действително е неговото име, е роден през 1914 г. в гр. Видин. Там той завършва гимназия и се занимава предимно със спорт. След като е приет в Художествената академия през 1933 г. той се мести в София, където остава да живее и твори до края на живота си. През 30-те години, включително и като студент, той е отдаден не само на рисуването, но и на футбола. Навярно успехите и признанието, които получава по това време като един от най-добрите играчи на „Левски“ и на Националния отбор, за съжаление се отразяват върху обучението му. Както в гимназията, така и в академията, той не се отличава с особено високи оценки. Владимир Мански е с комунистически убеждения и участва в нелегалната дейност срещу властта, като през 1942 г. е арестуван и изпратен в поправителна рота в Демир Хисар. Той подкрепя Деветосептемврийския преврат през 1944 г., членува в БКП, продължава успешната си творческа дейност и намира положителна оценка от властимащите.
Във времето Владимир Мански се утвърждава сред известните български живописци и пейзажисти. Той активно участва в художествения живот, предизвиква и отправя критични изявления в СБХ. Негови произведения са поднасяни като дарове при дипломатически посещения на Тодор Живков във Виена, Делхи, Истанбул, както и от Георги Трайков на посещения в Иран, Судан и др. Владимир Мански има редица самостоятелни изложби в България, както и множество участия в международни изложби. През 1947 г. получава награда на Столичния народен съвет за картина със сюжет София. През 60-те и 70-те години работи най-активно и пътува. Произведенията му увековечават знакови места, както из цяла България, така и в чужбина. Независимо дали рисува тесните улици и възрожденските къщи в някой неголям град, или пищните градини и постройки в столицата, художникът винаги умело пресъздава духа на даденото място. Пейзажите на Владимир Мански не само неусетно ни пренасят през няколко десетилетия от хилядолетната история на нашата столица, но и представят многообразие от художествени техники и интересни за времето си живописни експерименти. В изложбата са представени сравнително класически ескизни акварели, пейзажи с маслени бои, както и особено отличителни за художника произведения със смесена техника. В тях той прави подложка с молив и акварел, като след това полага експресивни, контрастни цветове с пастел и извежда детайли с туш или тънкописец. Също така богата палитра от изразни средства се открива и в графичните му творби.
