Close
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

галерия - Регионален исторически музей - София

МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СТЪКЛОТО (27 септември – 15 октомври 2017 г.)

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ е домакин на Международното биенале на стъклото 2017. Официалното откриване е на 27 септември 2017 г. от 18:00 ч.

Международното биенале на стъклото се провежда за първи път. Форумът цели да популяризира изкуството на сътворяването на стъкло в интернационален и местен аспект, както и да постави в световен контекст работата на българските творци и изследователи. Главен организатор на Международното биенале на стъклото 2017 и негов артистичен директор е доц. д-р Константин Вълчев, преподавател в Нов български университет.

Сря, 27 Сеп 2017

Такси и цени за извършване на услуги и издаване на документи и дубликати от Регионален исторически музей - София

(съгласно извадка от Приложение А към Решение № 580 от 24.07.2025 г. на Столичен общински съвет)

I . Такси, събирани от Регионален исторически музей - София

1. за заверяване на препис и препис – извлечение на документи от основния и обменния фонд на музея:

1.1. за първа страница – 2,56 евро (5, 00 лв.);
1.2. за всяка следваща страница – 1,28 евро (2,50 лв.);

2. за извършване на писмена справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея – 5,11 евро (10,00 лв.) за всяка страница;

3. за извършване на писмена справка от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности (НКЦ):

3.1. за срок 10 дни – 5,11 евро (10,00 лв.) за една недвижими културна ценност;
3.2. за срок 24 часа – 10,23 евро (20,00 лв.) за една недвижима културна ценност;

4. за издаване на заверени копия на документи от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности:

4.1. за копие на хартиен носител – 2,56 евро (5, 00 лв.)/ страница;
4.2. за извлечение от документи – 1,28 евро (2,50 лв.)/ страница;
4.3. за копие на хартиен носител на технически документации и фото документации от документалния архивен фонд:
4. 3. 1. на техническа документация, вкл.архитектурни заснемания, инвестиционни проекти за консервация, реставрация и адаптация на НКЦ, силуетни планове, проекти за озеленяване и/или за благоустрояване, схеми, аналитични планове и концепции (на страница):

  • във формат А4 – 5,62 евро (11,00 лв.);
  • във формат А3 – 8,69 евро (17, 00 лв.);
  • във формат А2 – 10,23 евро (20, 00 лв.);
  • във формат А1 – 12,27 евро (24, 00 лв.);
  • във формат А0 – 17,38 евро (34, 00 лв.);


4.3.2. на фотодокументации:

  • снимки – 5,11 евро (10,00 лв.) за копие;
  • електронно копие от негатив – 7,16 евро (14, 00 лв.) за кадър;

5. за предоставяне на писмена, тематична библиографска справка от служебната научна библиотека:

5.1. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на български език – 0,36 евро (0, 70 лв.);
5.2. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на чужд език – 0,36 евро (0, 70 лв./бр.);
5.3. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание или справочник) на български език – 0,36 евро (0, 70 лв./бр.);
5.4. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание) на чужд език – 0,72 евро (1, 40 лв./бр.);
5.5. за всяко намерено заглавия при поручване на базата данни на български език – 0,18 евро (0, 35 лв.);
5.6. за всяко намерено заглавие при проучване на базата данни на чужд език – 0,26 евро (0, 50 лв.);

6. за предоставяне на писмена фактографска справка от служебната научна библиотека:

6.1. за прегледан информационен източник на български език – 0,36 евро (0,70 лв.);
6.2. за прегледан информационен източник на чужд език – 0,51 евро (1, 00 лв.);

7. за достъп на външни база данни с информационно търсене или в библиотечната автоматизирана система онлайн база данни или база данни върху електронен носител и предоставяне на библиографска или пълнотекстова справка от служебната научна библиотека:

7.1. за 1 час – 3,58 евро (7, 00 лв.)
7.2. за намерено заглавие на български език – 0,13 евро (0,25 лв.);
7.3. за намерено заглавие на чужд език – 0,13 евро (0, 25 лв.);
7.4. за една статия с пълен текст – 1,53 евро (3, 00 лв.)

II . Цени на услуги, предоставяни от Регионален исторически музей - София

 

3. Цена за възпроизвеждане на архивни материали и движими културни ценности за:

3.1. документални, телевизионни, видеопродукции и др.
3.1.1. на първи започнат час снимачно време – 92,03 евро (180, 00 лв.);
3.1.2. на всеки следващ половин час – 46,02 евро (90, 00 лв.);
3.2. рекламни филмови продукции:
3.2.1. на първи започнат час снимачно време – 178,95 евро (350, 00 лв.);
3.2.2. на всеки следващ половин час – 89,48 евро (175,00 лв.);
3.3. издания на хартиен или електронен носител:
3.3.1. научно – документални- 1,53 евро (3,00 лв.) на лист/снимка;
3.3.2. популяризаторски – 4,60 евро (9, 00 лв.) на лист/ снимка;
3.3.3. реклами, календари, пощенски картички и др. – 8,69 евро (17, 00 лв.) на лист/снимка;
3.4. изложби:
3.4.1. документални - 1,79 евро (3,50 лв.) на лист/снимка;
3.4.2. с комерсиална цел – 6,14 евро (12, 00 лв.) на лист/снимка;
3.5. публикуване в интернет на снимки и документи (max 72 dpi) на сайта на потребителя – 4,60 евро (9,00 лв.) на лист/снимка на месец за срок до 1 г.;
3.6. Включените в т.3 цени са само за правото на използване на архивни документи и движими културни ценности при задължително цитиране на пълните им искови данни.
3.7. За подготовка на дипломни работи на студенти за придобиване на образователна степен "магистър" и дисертационни трудове на докторанти, за придобиване на образователна и научна степен "доктор" във висше учебно заведение, услугата по т.3.3.1. е безплатна, след представяне на удостоверение от съответния научен ръководител и разрешение на директора на Регионален исторически музей-София за всеки конкретен случай.
3.7.1. Лицата по т.3.7. заплащат техническите разходи за възпроизвеждане на архивни материали на хартиен носител в размер на 0,13 евро (0,25 лв.) на страница.

  1. За провеждане на публични прояви и събития в обекти на Регионален исторически музей-София:

4.1 За провеждане на събития в сградата на Регионален исторически музей-София, пл. „Бански“ 1:

4.1.1. в централното фоайе (партер и първи етаж) – 153,39 евро (300,00 лв/час);

4.1.2. в зала „Временни и гостуващи изложби“ (партер) – 94,59 евро (185,00 лв/час);

4.1.2.1. за представяне на изложби – 76,69 евро (150,00 лв) на ден;

4.1.3. в зала „Временни и гостуващи изложби“ (първи етаж) – 102,26 евро  (200,00 лв/час);

4.1.3.1. за представяне на изложби – 81,81 евро (160,00 лв на ден);

4.1.4. в зала „Ретрокафене“ – 98,17 евро (192,00 лв/час).

 

4.2. За провеждане на събития в обект „Триъгълна кула на Сердика“:

4.2.1. в помещение - експозиционна зала, с площ около 150,00 кв.м.:

4.2.1.1. за 1 час – 108, 91 евро (213,00 лв);

4.2.1.2. за 1 ден – 649,34 евро (1270,00 лв);

4.2.1.3. – за представяне на изложби 63,91 евро (125,00 лв) на ден;

4.2.2. в помещение за временни изложби с площ от 140,60 кв.м. и склад към него с площ от 9,85 кв.м.:

4.2.2.1. за 1 час – 66,47 евро (130,00 лв);

4.2.2.2. за 1 ден – 529,19 евро (1035 лв);

4.2.2.3. за представяне на изложби – 53,69 евро (105,00 лв) на ден.

4.2.3. в помещение за временни изложби с площ от 57,05 кв.м. и склад към него с площ от 10,80 кв.м.:

4.2.3.1. за 1 час – 44, 74 евро (87,50 лв);

4.2.3.2. за 1 ден – 363,02 евро (710,00 лв);

4.2.3.3. за представяне на изложби – 35,79 евро (70,00 лв) на ден.

4.3. За провеждане на събития в обект АККК „Сердика“ (археологическо ниво под пл. „Независимост“ и бел. „Княгиня Мария Луиза“ 2).

2.3.1. в подкуполно пространство за културни събития:

4.3.1.1. за 1 час – 158,50 евро (310,00 лв);

4.3.1.2. за 1 ден – 951,00 евро (1860,00 лв);

4.3.1.3. за представяне на изложби – 94,59 евро (185,00 лв) на ден.

4.3.2. в зала 1 – конферентна зала с площ от 120,00 кв.м. и санитарани помещения:

4.3.2.1. за 1 час – 85,39 евро (167,00 лв);

4.3.2.2. за 1 ден – 682,57 евро (1335,00 лв);

4.3.3. в зала 2 – галерия, състояща се от две помещения с обща площ от 93 кв.м. и санитарни помещения:

4.3.3.1. за един час – 69,02 евро (135,00 лв);

4.3.3.2. за един ден – 552,20 евро (1080 лв);

4.3.3.3. за представяне на изложби – 56,24 евро (110,00 лв) на ден.

4.3.4. в зала 3 – галерия с площ от 38,00 кв.м. и санитарно помещение:

4.3.4.1. за 1 час 47,04 евро (92,00 лв);

4.3.4.2. за 1 ден – 370,69 евро (725,00 лв);

4.3.4.3. за представяне на изложби – 38,35 евро (75,00 лв) на ден.

4.3.5. в Детски образователен център, състоящ се от две помещения с обща площ от 115,00 кв.м.:

4.3.5.1. за 1 час – 49,08 евро (96,00 лв);

4.3.5.2. за 1 ден – 391,14 евро (765,00 лв);

4.4. За събития и проекти на Столична община и държавни институции – безплатно с разрешение на кмета на Столична община.

5. Директорът на Регионален исторически музей - София със заповед определя един ден седмично (четвъртък) с безплатен вход за посещение. За постоянната и временна експозиция в Централната сграда на пл. „Бански“ 1 входът е безплатен всеки първи и трети четвъртък от месеца. За Археологическо ниво на базиликата „Света София“ входът е безплатен всеки втори и четвърти четвъртък от месеца.


След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и края на Втората световна война, в България постепенно се установява власт, основана на едноличното управление на Българската комунистическа партия. Страната тръгва по пътя на изграждане на социализма. София остава столица на социалистическа България - тук са съсредоточени институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Първата задача пред кметската управа в края на 40-те и началото на 50-те г. на ХХ в. е отстраняването на последствията от бомбардировките - възстановяване на разрушените сгради, ремонт на канализацията, електрозахранващата мрежа, улиците, благоустрояване на площадите и зелените площи.

През 50-те г. на миналия век започва и оформянето на новия административен център на София. В унисон с господставащата идеология е въведен нов архитектурен стил т.нар „социалистически реализъм”. Сградите на властта: Партийният дом /дн. част от Народното събрание/, Министерството на тежката промишленост с голям магазин /дн. Министерски съвет и ЦУМ/, Министерството на електрификацията с прилежащ хотел към него /дн. Президенство с хотел „Балкан” / „Шератон”/ оформят Ларгото. То кореспондира с пл. „Ленин” /дн. пл. „Св. Неделя”/, където срещу Партийния дом е поставен монолитния паметник на Ленин.

Малко по-рано са построени Мавзолеят на Георги Димитров, Паметникът на Съветската армия и др. Първият е разрушен след началото на демократичните промени, а споровете и дебатите в обществото по отношение на втория продължават.

Запазени от унищожаване, реставрирани и експонирани са: църквата „Св. Георги – Ротондата”, храмът „Св. Петка Самарджийска”, археологическият комплекс „Източна порта на Сердика”. Знакови туристически обекти са и: храм - паметник „Александър Невски”, Боянската църква, базиликата „Св. София”. През 70-те г. на ХХ в. е обявен „Историко-археологчески резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец” и около 800 паметника на културата в централната градска част.

А градът непрекъснато се разраства, като от 50-те до началото на 60-те г. на ХХ в. селата на разстояние няколко километра от София са присъединени към столицата. Освен това след национализацията на промишлените, минните предприятия и сградния фонд, започва усилена индустриализация на големите градове. Това, заедно с насилственото коопериране на селското стопанство, води до масово преселване на компактни групи хора в столичния град. Въведено е софийско жителство, но то може да се придобие при постъпване на работа в промишлеността или градския транспорт, където има недостиг на работна ръка и трудът не е особено привлекателен. В резултат на индустриализацията на столицата е построен МК „Кремиковци”, Домостроителния комбинат, различни предприятия на електрониката, химическата и леката промишленост. В бъдеще голяма част от тези предприятия ще се окажат неефективни и причина за екологични проблеми в София като замърсяване на въздуха и почвата.

В София са съсредоточени повечето средни и висши учебни заведения, което я прави привлекателна за много млади хора – от страната и чужбина. В София се намира и най-голямото хранилище на книги - Народната библиотека, както Столична библиотека, софийските читалища и библиотеките им.

Културният живот в София се развива и в киносалоните, театрите, концертните и оперни зали, галериите. Залите на бившия Царски дворец се превръщат в Национална художествена галерия – най-голямата в страната.

Неизменна част от научния и културен живот на София са и нейните музеи. Наред с музеите и къщите-музеи, които изпълняват идеологически функции тук се намират: Архелогическия, Природо-научния, Националния политехнически музей, Музеят на София, Националния исторически музей и др., което допринася за съхраняване и популяризиране на историята и науката в столичния град. Населението на София продължва да расте. Това налага ускорено строителство в столицата върху част от землищата на бившите села, днес столични квартали. Липсата на перспективна планировка и осмисляне на някои градоустройствени решения, затруднява достъпа до междублоковите пространства и малките квартални улици. Индустриализацията на София и презастрояването се отразяват негативно върху зелените й площи, но тя все пак остава една от зелените столици в Европа.

С постижения, но и с някои нерешени проблеми, свързани с ремонта на уличната мрежа, с преработката на битовите отпадъци, недостигът на общински жилища и др., София в навечерието на демократичните промени в страната, остава предпочитаният град за живеене в България.


Тук са включени изследователски проекти, такива за консервационно-реставрационни дейности на движими и недвижими културни ценности, проекти за социализация на обекти на културното наследство и други.

ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА СОФИЯ

1998 Програма «Дигитален кадастър на недвижимите паметници на културата на територията на София и СО» в партньорство с ДАГ, София.
1999-2003 Общ устройствен план на София. Разработване на система «Културно-историческо наследство» в партньорство с ОП «Софпроект - ОУП».
1999 Европейски награди за културно и природно наследство "Хенри Форд", България. «Проект за експониране на триъгълната кула от укрепения град "Сердика-Средец».
1999 Европейски награди за културно и природно наследство "Хенри Форд", България. «Проект за експониране на "Софийски централни гробища".
2000 Проект "Сърцето на града" - експониране на археологическо ниво на "Сердика-Средец". Програма на ЕС "Culture 2000".
2001 Европейски награди за културно и природно наследство "Хенри Форд", България. "Църква "Успение Богородично", Драгалевски манастир. Реставрация и експониране на стенописи от ХV в. и ХVІІ в.".
2001 "Инсталации и оборудване за експониране на археологическото ниво под базилика "Св.София" по проект «Японски награди за подпомагане на културно-историческото наследство».
2001 "Инсталации и оборудване за адаптация на Цетрална минерална баня за музей и хидротерапевтичен център по проект «Японски награди за подпомагане на културно-историческото наследство».
2003 Проект APPEAR, ЕС, Включване на "Източна порта на Сердика", в добрите практики за експониране на археологическо наследство в Европа.
2003-2009 Регионална програма за културно и природно наследство в Югоизточна Европа. Консервация, реставрация и експониране на археологическото ниво под базиликата "Св. София». Идеен проект.
2003-2009 Регионална програма за културно и природно наследство в Югоизточна Европа. Експониране на «Триъгълната кула от северната порта на укрепения град Сердика». Идеен проект.
2003-2009 Регионална програма за културно и природно наследство в Югоизточна Европа. Консервация, реставрация и експониране на стенописна украса в храм "Св.Николай Мирликийски", Сеславски манастир. Идеен проект.
2006 Проект "София в образи" в сътрудничество с БАН, Национална художествена галерия и Софийска градска галерия.
2007 Програма към ОУП/София, "Подземна урбанизирана среда" – Археологическо наследство на София, в партньорство с ОП "ОУП на София".
2008 Проект за консервация и реставрация на каменна пластика на Докторски паметник в София, с финансовата подкрепа на Столична програма "Култура", СО.
2009 Проект "Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики между София и Атина в областта на туризма" по оперативна програма «Регионално развитие».
2009 Програма INTERREG IV, партньорство с Република Кипър.
2009 Проект за консервация, реставрация на Руски паметник и градината около него в София, с финансовата подкрепа на Столична програма "Култура".
2010 Проект за консервация и реставрация на Паметника на Освободителите «Александър II", пл. "Народно събрание", София.
2010 Проект за експониране на църква «Свети Спас» под Булбанк, по «Норвежка програма за опазване на културно наследство».
2010 Проект «Създаване на информационна система за отчет на недвижимото културно наследство на триторията на София и СО», в партньорство с «ГИС-София».
2011-2013 Проект «ATRIUM» - културни маршрути в София по обектите на тоталитарната архитектура, ЕС в партньорство с община Форли, Италия.
2010, 2011, 2012, 2013 Столична програма «Култура», партньорство в проекти: «Алея на бележитите българпи» в резерват на градинското и парково изкуство «Борисова градина». паметник на «Цар Освободител», «Докторски паметник», «Руски паметник» и «Триъгълна кула на Сердика».

РЕСТАВРАЦИОННО-КОНСЕРВАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ:

1995-2014 Адаптация, консервация, реставрация и експониране на Централна минерална баня с фунциите на Музей за история на София.
1995-2000 Консервация и реставрация на Ротондата "Св. Георги" в двора на хотел «Балкан»/»Шератон».
1998-2000 Експониране на околното пространство при Ротонда «Свети Георги» в двора на хотел «Балкан»/»Шератон».
2003-2004 Благоустройство и експониране на площад «Бански» по програма «Красива България».
2004-2005 Консервация, реставрация и експониране на турска баня до Баня баши джамия, по програма «Култура», СО.
2009 Консервация и реставрация на монумент «Докторски паметник» и околното пространство по програма «Култура» на СО.
2010 Консервация и реставрация на манумент «Руски паметник» и околното пространство.
2010 Консервация и експониране на монумент «Братска могила» в парк «Борисова градина».
2010 Консервация и експониране на монумент-костница на бул. «Черни връх».
2011 Консервационно-реставрационни работи на Северната триъгълна кула от Историко-археологическия резерват "Сердика-Средец", по програма "Култура", СО
2011 Консервация и експониране на паметника на Незнайния войн.
2011 Почистване, консервация и реставрация на паметниците от «Алеята на бележитите българи» в Борисовата градина, с финансовата подкрепа на Столична програма "Култура", СО.
2012-2013 Консервация, реставрация и експониране на турска къща и мост в землището на кв. Долни Богров, СО.
2013 Аварийна консервация на археологически разкопки при Западна порта по програма «Култура», СО.
2013 Консервация и реставрация на Баня баши джамия.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ

1998-1999 Сътрудничество на ГИС при подготовката за изработване на дигитален кадастър на недвижимите паметници на културата на територията на Столична община.
1999-2003 Участие в изработването на концепция за развитие на системата КИН към Общия устройствен план на София и Столичната община.
2011 АТРИУМ, международен проект на сътрудници на НИНКН, с финансова подкрепа от ЕК. Съдействие с материали и съвместна дискусия за паметниците на тоталитаризма в София (14.10.2011 г.).
2013 100 години Централни общински минерални бани в София. Проучване и подбор на материали за юбилейна изложба, съвместно с Отдел "Държавен архив", Дирекция "Централен държавен архив" и Регионален държавен архив (РДА) - София, Държавна агенция "Архиви".

CD/DVD

2007 2007 София – Една дълга история/Sofia – A Long Story. Двуезичен (българо-английски) DVD с аудио-визуална анимация за хилядолетната история на град София и неговия музей.

КОНФЕРЕНЦИИ И СЕМИНАРИ

2005 София и нейното културно-историческо наследство. София, Гарнизонно стрелбище, м. октомври, 2005 г.
2008 Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи. Столичната библиотека, зала "София", 05-07.11.2008 г.
2008 От традицията към бъдещето/From Tradition To The Future. Българо-японски семинар. София, Централна общинска минерална баня, 28.08.2009 г. Организатори: ОП "Стара София" със СИМ, Етнографски институт с музей, БАН.
2009 Италиански фестивал в България организиран от Италианския институт за външна търговия / Italian Festival in Bulgaria. София, Централна общинска минерална баня, 23.05.-12.06.2009 г.

РЕСТАВРАЦИЯ НА ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ ОТ ФОНДОВЕТЕ НА МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

1992 Реставрация на музейна колекция от антични и стари оръжия.
2004 Реставрация на мебелна гарнитура от дома на един от първите кметове на София след Освобождението.
2007-2008 Седем етапа на реставрация на двустранно, изцяло позлатено писалище с дърворезби.
2010-2012 Реставрация на шаси и купе на първия царски автомобил Mercedes Simplex 40 hp.

Международно биенале на стъклото 2017

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ е домакин на Международното биенале на стъклото 2017. Официалното откриване е на 27 септември 2017 г. от 18:00 ч.

Сря, 20 Сеп 2017

Изложба: ХРАМЪТ, ВРЕМЕТО И НИЕ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата "Храмът, времето и ние". Официалното откриване е на 5 септември 2017 г. (вторник) от 18:00 ч.

Чет, 31 Авг 2017

135 години от официалното откриване на сградата на Княжеския дворец

1887г. - 135 години от официалното откриване на сградата на Княжеския дворец (сега Национална художествена галерия). Сградата, в която сега се помещават Националната художествена галерия и Етнографския музей, е бившият царски дворец.

Пет, 03 Фев 2017

120 години от създаването на Националната художествена академия в София

Идеята за откриване на българско рисувално училище се заражда още през Възраждането, като се лансира от Николай Павлович (1867) и Станислав Доспевски (1873), но остава неосъществена.

Нед, 16 Окт 2016

95 години от смъртта на Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е народен поет, белетрист, драматург и публицист, наричан често „патриарх на българската литература”. Той е действителен член (1881) и почетен член (1921) на БАН, почетен доктор на филологическите науки на Софийския университет (1921). Ето в едри щрихи по-важните моменти от неговия живот и творчество.

Пон, 19 Сеп 2016

35 години от смъртта на Людмила Живкова

Людмила Живкова е родена на 26.07.1942 г. Умира при неизяснени обстоятелства на 21.07.1981 г., като официалната версия е, че са се получили необратими услонения вследствие на прежвяна тежка автомобилна катастрофа.

Пон, 18 Юли 2016