Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

София след освобождението до началото на Втората световна война

"Центърът на София до Освобождението е бил площадът пред минералната баня и джамията Баня баши. От тук са изхождали главните улици към петте градски изходни точки: презбалканският път за Лом-Видин, големият път през Ниш за Белград, шосето за Кюстендил, към югоизток големият военен път за Цариград и пътят през Араба-конак-Етрополския балкан за Плевен и Русе. В разрез със старото турско градоустройство, тия пътища са право проведени до центъра на града. Това провеждане е станало през годините 1860-1870 г., чрез събарянето на цели редици къщи и оттегляне на сводови фасади." (Горанов, Т., 1938).

"Петте големи улици, прокарани преди Освобождението, образуват скелета на града." (Горанов, Т., 1938). Самият град бил заобиколен с голям "хендек", обхващащ площ от 284 хектара. Важните пътища, за които става дума, "били преградени с врати: тъй Нишкият път (с Чукурската врата), Ломският (с Куршумлийската врата), Орханийският (с Чауш-пашовата врата) и Кюстендилският (с Алкаларската врата)" (Михайлов, Р., 1940) Освобождението заварва София с около 20 махали, а къщите в тях, според последни турски данни наброявали 3106. Броят на населението при първото преброяване след Освобождението (31.ХII.1880г.), било 20 501 души. Махалите са обособени на религиозен и етнически признак. Това са турските, българските, еврейските и арменската махала – в южната част на града (Карагьозбей махала) и циганската махала – в северните покрайнини. Махалите се именували според важен обществен обект – хан, джамия, баня (Малата баня махала), кафене (Кафене баши махала), имарет (Имарет махала), "капан" (Капан махала)и пр. Градът наследява близо стотина важни обществени сгради и обекти (черкви, джамии, хаври, бани, училища, ханове и др.), няколко гробища (български, турски и еврейски); една главна и няколко специализирани чаршии (Сарашка чаршия, Златарска чаршия); няколко специализирани пазарища - Житни пазар, Солни пазар, Конски пазар, Меден пазар, Говежди пазар. На топографската снимка от 1879г. (на военния топограф Маргеевич) се виждат: църквите "Св.Стефан", Стария събор; "Вознесение Господне", "Введение во храм Пр.Богородици", "Св.Николай" (Големи), "Св.Параскева" (Петка), "Св.Николай" (Мали), "Св.Параскева", Католическа, Еврейска синагога, Еврейско училище;

На 2.VI.1881 г. първият кадастрален план на града е утвърден от Градския съвет. Князът узаконява с указ съчетаните в един план - улично-регулационен и кадастрален план на София и той влиза в сила. Първият регулационен план на София в мярка 1:1000 е известен под името "Батембергов план". Предприемат се стъпки за европеизиране на столицата. Целта била да се преобрази града за кратко време, да направят добри улици, добри канали за изтичане на нечистотиите, добри водопроводи, да се поправят баните, да се построят нужните здания за градските учреждения (училища, болници). Очаква се София да се преобрази от едно голямо село в един развит и модерен европейски град. За тази цел е възприета е и доразвита радиално-кръговата система на града, заложена още от първия регулационен план от1881г. Слева поредица от нови кадастрални и регулационне планове: от 1892г. и от 1897г. (на Вилхелм Бартел). Територията на града е нараснала значително, като са регулирани и парцелирани нови терени във всички посоки, на север между Лъвов мост и новата ж.п.гара, на запад – "Юч бунар", на изток – между църквата "Св. София" и Перловска река, на юг – между Пехотинските казарми и Александровска болница. Градът расте най-вече на изток и запад, по направление на дългата ос на Софийското поле. Формира се втори кръгов пояс около централното градско ядро. До началото на 20-ти век градът има вече ясно очертана правилна структура, максимално правилна улична и квартална мрежа, в единен модул и приблизително единен мащаб, разпрострян по целия град. Вече са изградени в европейски стил цели улични ансамбли, като улиците "Търговска", "Патриарх Евтимий", "Леге". Постепенно са сформирани обществени градини и централни обществени пространства, а площадите са обзаведени с паметници и оформени с рамки от обществени сгради и зеленина като например. В началото на ХХ век София вече има облика на европейски град. В столицата са основани 24 фабрични заведения. В 1899г. населението на столицата възлиза на 61 000 души. В 1900 г. в София светва първата електрическа лампа, а в 1901 г. тръгва първият трамвай. През 1907 г. се отчита краят на първия етап в развитието на града след Освобождението. На плана от 1907г. са отбелязани "забележителните постройки", между които новите Народен театър, Кинотеатър Ренесанс, Академия на изящните изкуства, Земеделска банка, Централна синагога, черквите "Св. Никола Софийски", "Свети Седмочисленици" (бившата "Черна джамия"), Военния клуб, Духовна академия и други За същите години са уредени Орлов и Лъвов мост, оформени са Пипиниерата и Градската градина, залесяват се големите булеварди. От 1888г. до 1907 г. София се снабдява с витошка вода - прокаран е Боянският водопровод.

Вторият етап от разрастването на София съвпада с неспокойните дни около войните. През този период израстват непрекъснато нови квартали, което налага нови разширителни и частично-регулационни планове. Това се дължи на урбанизацията на страната и на прииждането на български бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини и Добруджа. В 1907г. и в 1910 г. са изработени нови планове на града, включващи вече новопостроените и проектирани райони до войните, след което, в годините от 1912 чак до 1934 следва нова серия частични регулационни планове за усвояване на допълнителни терени. През 20-те и 30-те години, центърът на София видимо се обновява с появата на великолепни, представителни сгради: Софийски университет, Университетска библиотека, Министерство на Земеделието, Министерство на обществените сгради, Българска търговска банка (площад "Гарибалди"), Френско-българска банка, Застрахователно дружество "Феникс", Учителска каса, Студентски културен дом, Дом на правниците, Македонски културен дом, Еврейски културен дом, Работнически дом, Дом на БИАД (Дружество на Българските инженери и архитекти), Новия хотел "България", Болница "Царица Йоана", Кино "Роял" и други. По стил тези сгради, в зависимост от поколенията на авторите, продължават традициите на еклектиката или напротив – представляват напълно модернистични творби.

През 1931 г. е назначена специална градоустройствена комисия, за изработване на законопроект за разширение и застрояване на София, както и програма за един бъдещ конкурс за план на града. Съставеният от 1933г. план на града, включва всички прилежащи територии, разширения и села. През 1934 г. столична община кани известни урбанисти от Франция, от Германия и от Италия да представят оферти за изработване на градоустройствен план на София. През 1935 г. Общинската управа възлага на професора от Дрезденската политехника арх. Адолф Мусман изработването на общ градоустройствен план на Голяма София. Градоустройственият план на проф. Адолф Мусман, целящ да направи от столица София един модерен, благоустроен, социално уреден град с градини, хигиенични жилища е предаден в Общината в края на м.ноември 1937 г. и е узаконен с Наредба-закон на 12.ІV.1938г. Независимо от факта, че планът не е реализиран, поради Втората световна война, той и всички спорове около него оказват плодотворно влияние върху градоустройственото развитие на столицата през следващите години. В навечерието и по време на Втората световна война в София са строени някои от най-представителните, монументални и внушителни за първата половина на века здания като Съдебната палата, Института по имунология и микробиология, Кинотеатър "Балкан" (Младежки театър), Дом на инвалидите, Природонаучния музей, Българска Народна банка, Върховен арбитражен съд, Интендантство, Военноиздателски фонд. До Втората световна война София в нито едно отношение не се отличава от всеки един средно-голям европейски град.

Османски период

В последното десетилетие на ХІV в. градът започва да се нарича със сегашното име София, а през ХV в. това наименование се налага окончателно. То е отбелязано за първи път в български официален документ през 1382 г. в златопечатната грамота (хрисовул) на цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир. Османското нашествие слага край на свободното развитие на града. Новата власт налага отпечатък върху цялостния облик на града. Крепостната стена е разрушена, постепенно се загубва правилната улична планировка, наследена от античността, издигат се нови обществени сгради – конакът, безистенът, кервансараят, ханове и медресата. Останките могат да се търсят и извън границите на старата крепостна стена. Там се оформят както много махали за обитаване, така и много от обществените сгради. Новите култови сгради, джамиите със своите извисяващи се минарета окончателно променят силуета на града. Освен изграждането на нови джамии като Баня Баши джамия, Буюк джамия и др., през ХVІ в. най-големите християнски църкви "Св.София" и "Св. Георги" са превърнати в джамии. В средата на ХVІ в. пътешествениците, минали през София пишат за наличието на 12 църкви и 70 джамии. Около църквите се оформят и малки некрополи. Продължавайки средновековните традиции, София се обособява като град с интензивен стопански живот, оживено занаятчийство и търговска дейност. В града се развиват повече от 60 вида занаятчийски производства – железарство, луладжийство, грънчарство, кожарство, текстилни произведения, обущарство и др. През 80-те и 90-те години на XVI в. София се споменава в различни западноевропейски документи. За нея се говори като столица на бейлербейството и като важен търговски град, незаобиколен от крепостни стени. По данни на пътешественика Дриш търговията се извършвала в открити магазини и безистени. София била също така и индустриален град с развити занаяти – текстилно производство, кожарство и шивачество, рударство, златарство и др. По това време се появва нова форма на турския феодализъм – чифликчийството. Бавно и трайно навлизат капиталистическите взаимоотношения в земеделието. При археологически проучвания в София е събрана значителна колекция от порцеланови чаши за кафе – европейско производство, предимно от порцелановите фабрики на Майсен, които до края на ХVІІІ в. са водещи в Европа.

Възрожденски период

Началото на XVIIIв. е свързан с войни между Турция и Австрия от които Австрия излиза с големи териториални продобивки (1718г.). Освен това се водят системни войни между Турция и Русия. През 1791 след мира в Свищов се прекратяват австро-турските войни, а на следващата година и руско-турските. Периодът след войните е характерен с недоволството на широки слоеве от турското население, което се изразява чрез въстания, династични борби и кърджалийски нашествия. Анархията има отражение и в Софийско, разграбват се манастири, населението остава без поминък, част от тях напускат града и забягват по планините. През втората половина на XVIIIв. започва периодът на възраждането на българския народ. Към края на века българите развиват и проявяват своите творческите сили, формират се като етнографско цяло, замислят се за границите на поробената страна. Отец Паисий написва "История славянобългарска". Известно е, че той минава през София по пътя от Света гора за Карловац.

В началото на XIXв. София загубва значението си на столица на румелийския бейлербей поради това, че новеят паша Али Янински пренася седалището си в Битоля. Военните събития от руско-турската война от 1829, където руските войски стигат до Подуене, също допринасят за упадъка на града. През 1863 г. Софийско влиза в учредения от Митхат паша Дунавски вилает с управител валия. По време на войната през 1829 г. се изкопава околовръстният ров – хепдека, важен градостройствен фактор за София в периода до Освобождението. Били издигнати осем укрупления (табии) на височините около главните за града пътища, а именно: на Слатински редут, Меджидие табия ( около Семинарията), Коньовски редут, Абдул Хамид табия на Нишкия път и др. Определено към средата на XIX в. София е в упадък През 1832г. за кратко през града минава френския поет А. Ламартин, който пише " голям град във вътрешна равнина. Градът няма нищо забележително". Ами Буе, попаднал в София по време на чумната епидемия през 1836г. отбелязва, че по отношение на географското си местоположение - " София е разположена чудесно за да стане населен и хубав град, защото е в равнина всред Турция, на кръстопът поне на седем, осем пътища". От друга страна обаче споменава, че " пазарът е така зле проветрен, очевидно е ,че чумата ще направи големи поражения. Градът е много неуреден вътре – криви улици с дупки и кал, ллощади със смет, събирана от един век насам".

Политическата обстановка в началото на XIXв. е коренно различна от предходните векове по отношение на стабилност и мощ на турската империя. Смутовете и движенията за освобождение на поробените християни придобиват грандиозни размери, в резултат на които през 1815г. Сърбия е призната за автономна, Гърция се освобождава през 1829г., Влашко и Молдава се обединяват и от 1856г. са свободна Румъния. По време на избухването и потушаването на Априлското въстание, София преживява ежедневни пожари, които обхващат главно българските махали: от Башчешме през Кору-чешме към Св. Неделя и Драз махала. Въоръжената борба за независимост завършва с тринадесетата поред руско-турска война през 1877/ 78 г. и София е освободена на 23 декември 1877г. (стар стил). На 4.01.1878г. (нов стил). войските на ген.Й.В.Гурко освобождават София от османското владичество. На кръстовището тогава, където сега е паметника на В. Левски се срещат генерал Раух и пристигналия 3 часа по-късно генерал Гурко. Те са посрещнати тържествено от свещенници, граждани, икони, хоругви, издигната на бързо триумфална арка, музика, чемширени клончета и т.н. Шествието минава покрай църквата "Св.София" и се отправя към "Св. Неделя". Една година по-късно (3.04.1879г)., на Първото Учредително Народно събрание в гр. Велико Търново, София единодушно е избрана за столица на възстановената българска държава.

Средновековие

Към края на VІв. и началото на VІІв. славянските племена достигат и се настаняват в района на Сердика. Градът оцелява и продължава да съществува в границите на Византия. През 809 г. хан Крум (ок.803 - 814) обсажда Сердика и градът капитулира. Повторното превземане на града (811-812 г.) е отразено върху надпис от камък. Към това време се отнася и промяната на името от Сердика в Средец. Археологически следи от периода VІ-VІІІ в. се установяват трудно. Наблюдава се нарушаване на уличната мрежа, уплътняване на пространствата. Промените в периода ІХ-Х в. се наблюдават главно при възловите места на крепостната стена. Две полуземлянки от ІХ в. са открити в близост до крепостната стена, а укрепването й е установено от времето на хан Омуртаг. Войните с Византия са документирани чрез дебел пласт около крепостната стена, наситен със следи от разрушения и пожари. След падането през 972 г. на североизточните български земи заедно със столицата Преслав под византийско владичество, Средец става столица на Първото българско царство. Този период се долавя главно от битови находки, керамика. Появяват се нови за града съдове, между които и ранна сграфито керамика със златиста ангоба. След въстанието на Асен и Петър (1194 г.) от 1199 г. Средец отново e в пределите на Второто българско царство и придобива окончателно облика на средновековен град. Цялата отбранителна система е поправена и преустроена, улиците се стесняват, появяват се постройки с типичен декоративен градеж от тухли и камък, издигат се малки църкви. Сред археологическите находки от този период добре представена е сграфито керамиката. Производството й в София започва най-вероятно през ХІІ в., но разцвета й е през ХІV в. Софийската сграфито керамика се отличава с преобладаване на геометрични и геометрично-растителни мотиви. Много характерни за културата на Втората българска държава са гравираните пръстени - от златните пръстени печати до обикновените по форма медни пръстени. Освен филигранни, познати са и по-обикновени лети накити. При археологическите разкопки се открива изобилие от железни предмети. Те са повече свързани със строителството, отколкото с въоръжението. От тази епоха е и най-забележителния паметник на българското средновековно изкуство – Боянската църква. Градът е обитаван по цялата си площ, при това с доста гъсто застрояване. През тази епоха в околностите на София възникват много манастири, предимно по склоновете на Витоша и Стара планина. Освен религиозен център, те са и средища на книжовна дейност. Археологическите проучвания по западната крепостна стена, северно от Западната порта, разкриват следи вероятно от обсадата на Средец от турците през 1382 г. Отчаяните опити за задържане на крепостта и трагичния й край присъстват в мястото на прореза, направен чред дълбоко подкопаване.